Документът се състои от две части. В първата се описва работата на бордовата апаратура ЕК-Е8 със система от нискочестотно телевизионно предаване, а във втория – наземния комуникационен комплекс "Сатурн-МС". Тези системи подсигуряват управлението на "Луноход-2", позволяват да се предават изображения от повърхността на земния спътник, както и да се определят координатите на машината.
Първото сериозно наблюдение върху работата на апаратурата за дистанционно управление се появява на 250-та комуникационна сесия, когато е необходима трикратна команда "стоп", за да се спре "Луноход-2".
На 306-та сесия за първи път в историята се осъществява предаване на информация по оптико-лазерен канал към Луната и обратно предаване по радиоканал на разстояние над 380 хил. км. Системата „Сейм”, състояща се от бордови фотоприемник ФА010 и снабдена с лазерни наземни телескопи, позволява с висока точност да се определят координатите на "Луноход-2".
На 503-я сеанс температурата в апарата се повишава до 43-47 градуса по Целзий. Това си остава и последен сеанс за "Луноход".
"Луноход-2"/Sputnik
"Трябваше не просто да получим ценни научни данни, но и да покажем на целия свят, че можем да направим автоматичен апарат, който ефективно да работи на друго космическо тяло. В рамките на тази задача модернизирахме луноходите. Вторият измина доста по-голямо разстояние от първия. Тогава много се радвахме на този рекорд, но даже не можехме и да си представим, че той ще се задържи до началото на XXI век", каза за Лента.ru ръководителят на разработката на телевизионните системи на луноходите и сътрудник в "Руски космически системи" професор Арнолд Селиванов.
Третият спускаем апарат, отбеляза ученият, е бил напълно готов за изстрелване и трябвало да подобри рекорда на "Луноход-2", но "решили да използват ресурсите за други научни космически изследвания".
Междупланетната станция "Луна-21" с апарат "Луноход-2" е създадена под ръководството на НПО "Семьон Лавочкин" и стартира на 8 януари 1973 г. от космодрума "Байконур" на ракета –носител "Протон-К". Спускаемият апарат извършва меко кацане на повърхността на земния спътник след 8 денонощия. Мисията изпреварва планираните работни срокове и е призната за успешна.
Модулът изминава 42 км на Луната (рекордът е подобрен от американския Opportunity на Марс през 2015 г.), като предава на Земята 86 панорами и около 80 хил. снимки.
Апаратът спира да работи на 10 май 1973 г. заради прегряване, причинено от навлизане на почва в апарата: луноходът се приземява свободно в един лунен кратер, но така и не излиза оттам. През 1970 г. СССР изстрелва "Луноход-1", който работи 10 месеца и изминава 10 километра.