"Тук имам нагледно пособие… ако то все още не е умряло", дребничката млада жена с дълги екстеншъни отваря пластмасова кутия и аз леко се отдръпвам. Гледката не е от приятните.
В действителност това е само малка част от онова, което живее в банята ѝ. Един ден Надежда Серкова, програмистка от Санкт Петербург, решава да си направи собствена домашна ферма за ларви от брашнен бръмбар (от тях след това "израства" брашненият червей). И почти веднага след това ѝ хрумва да приготви нещо от тях. За първи път това се случва в началото на есента.
"По принцип не обичам много насекомите, но въпреки това те са заселиха у дома. След известно време свикнах с тях, после опитах какви са на вкус, всичко стана нормално, но трябваше да мине известно време, преди да мога докрай да се отърся от погнусата", разказва Надя. Сега ѝ се струва, че ларвите изобщо не се различават от месото или рибата. "Протеинът си е протеин".
Идеята
"Всичко започна от моето гадже Серьожа и приятеля ми Митя. На тях всеки ден им хрумват по няколко гениални идеи. Веднъж дойдоха и казаха: "Брашнените червеи са голям хит!". Прочели за това в отворена група в социалните мрежи на име "Да изкараш със стотачка" ($1,7), където обикновено качват рецепти за много евтини ястия. Очевидно това бил някакъв шегаджийски пост: видите ли "момчета, може и червеи да се ядат, това е почти безплатно". Тогава им казах, че ще ги подкрепя само морално.
Само че буквално на следващия ден у нас бе пуснат филмът "Wastecooking" ("Да приготвяш ястия от отпадъци"), в който се разказва историята на австрийския екоактивист Давид Грос. Той изучава проблема с изхвърлените хранителни продукти и рационалното им потребление. И в него имаше 15-минутен сюжет за брашнените червеи, които носят в училище и заедно с децата приготвят от тях фрикадели и бисквити! Във филма на разбираем език бе разказано, че такова разширяване на естетическите и вкусовите хоризонти може да бъде интересно. След това решихме, че това очевидно е съдба и трябва да се захващаме".
Фермата
"Не е трудно да станеш щастлив фермер, отглеждащ червеи. Ларвите могат да се купят от добре зареден зоомагазин, където ги продават като храна за влечуги, рибки и птици. Може да кажете да ви отмерят колко искате. Намръщените момчета зад щанда ще ви попитат: "Кого храните, костенурчица?". А вие ще отговорите: "Хора". И веднага ще разведрите атмосферата.
След това ги слагате в кутия, по-добре пластмасова, защото могат да прегризат картона, и сипвате хлебна субстанция – овесени трици, обикновени трици, брашно и т.н. Освен това от време на време трябва да им хвърляте и някакви зеленчуци, може морков – той е източник на течност. След няколко седмици се появява брашненият червей и започва да си прави пашкул, след това се превръща в бръмбар и после всичко започва отново. Пълният цикъл отнема някъде около три месеца и половина.
"В теорията бяхме слаби, така че просто търсехме отговорите в мрежата. Чак в практиката разбрахме, че температурният режим има значение. Разбира се, силно казано е, че имам "ферма" за ларви. В действителност това са само няколко кутии под ваната, защото там влажността е висока. При момчетата всичко е организирано в бара и цикълът отнема повече време".
А освен това имахме и бягство на червеите ни. Няма да си кривя душата: беше ужасно. Прибираш се у дома, а в банята навсякъде са плъзнали червеи – по рафтовете, в козметиката. Тази история се повтори няколко пъти. Бъркаш в козметичната чантичка, за да си намериш пудрата, а там – ларва.
Готвене
"Миризмата и вкусът на ларвите след топлинна обработка не са силно изразени. Някои хора усещат орехов привкус, а на мен понякога ми се струва, че напомнят на гъби. В действителност това е просто "биомаса".
Започнахме с кюфтета от нахут и ларви (съотношение 1: 3), защото в този вид нещата не изглеждат толкова . . . отблъскващи. Ако не знаете рецептата, то в чинията ви нищо няма да ви напомни за червеите.
След това отворихме еднодневен ресторант и поканихме всички желаещи да гледат или да опитат. Добавяхме червеи към паста, приготвяхме с тях салата, кръгли хапки като суши и нещо като дюнери, само че вместо месо имаше фрикаделки от ларви. Слагахме ги и в близалки. Хората, които ги опитаха, казаха, че кюфтетата с ларви са много по-нежни от кюфтетата само с нахут.
Сега в Русия, за да предлагаш такава кухня в ресторант, трябва да получиш специален сертификат. Не мисля, че нашите намерения са толкова сериозни. Целта ми не е да нахраня хората с ларви или да спася света от глад. Това е история за вдъхновението. И освен това със сигурност знам, че за това ще се говори и ще се пише".