Как изглежда типичният жител от Изтока?
Много малко хора въобще са го виждали. Затова изглежда, че жителите на Далечния изток са страдалци някъде там от края на света. Ако хора от централната и европейската част на Русия отлетят към Далечния изток, то, по правило, е заради "дългите рубли": високи заплати, състоящи се от солидни (50-60%) надбавки за тежките климатични условия. Във Владивосток (9 хил. км североизточно от Москва) често се шегуват с тях: болшинството от онези, които се отправят към Владивосток с автомобили, се отчайват още на половината път и се връщат.
Всъщност типичният жител на Далечния изток не страда от това, че "континента" (както там наричат Централна Русия) е далеч. "Островният синдром" у жителите на Далечния изток се изразява само в едно: цените на пътуванията от и до техния регион. "Знаеш ли къде е бедата? В това, че ти утре решаваш и отиваш в Чехия или някъде другаде. А аз гледам цените на "Аерофлот" и ми се стъжва", пишат съкрушени далекоизточници по форумите. Иначе случващото се на "континента" не ги вълнува особено.
Ако жител на Далечния изток все пак се окаже в Москва или Санкт Петербург, то той обикновено се разочарова: местните приличат на сива маса, много различни от тях. Особено що се отнася до жените от Владивосток: "Без значение, в планините или не – през 1980-те всички ходеха на токчета, в модерните още тогава кожени палта. Разбира се, някога и се престараваха. Като например да си слагат диаманти на тренировка. В момента във Владивосток се обличат по-добре", казва Елена Белоус от източния руски град.
И още нещо: хората тук говорят много по-бързо, отколкото онези в останалата част от Русия.
Какви места посещава?
В населените места, особено отдалечените, няма много развлечения. Но това, което може да си позволи един жител – е да кара сноуборд по планините или да наблюдава Северното сияние в "пит стоповете" – така местните наричат автокафетата, където могат да се насладят и на прилична вечеря.
Лятото далекоизточниците се отправят към курортната Мека – Приморската област край Японско море. Районът изглежда като всеобщо далекоизточно "поклонение" с палатки, което продължава от юни до октомври. Приморците, разбира се, не са във възторг от нашествието на "варягите", които заемат най-добрите места под слънцето, но от друга страна разбират, че те няма къде другаде да отидат.
Какво кара?
Първо, няма друг регион в Русия, който да изпревари Далечния изток по количество автомобили. Второ, да срещнеш руски автомобил тук е толкова трудно, колкото да видиш тигър на улицата.
В Камчатка например на 1000 жители се падат 472 автомобила (докато средният показател за цяла Русия е 285 (По данни на агенция АВТОСТАТ). А минимум ¾ от транспортните средства са азиатски коли с десен волан, които идват тук от близките Япония, Китай и Корея.
На десните волани тук дори се посвещават песни, пишат се романи, съчиняват се стихове като "волан отдясно, сърце отляво". Появи се дори бира "Праворульное".
С какво се занимава?
Почти всеки тук поне веднъж в живота си е посещавал Азия. И хората от съседните държави обичат да идват, смятайки местните за дружелюбни и мили. Често се пазарува онлайн през сайтове като AliExpress (като, между другото, от него се вадят и пари).
Местните имат особено отношение към парите: почти всеки жител има спестявания. Не, тук не всички са изключително рационални. Просто типичният жител на Далечния изток живее с мечтата си за живот на друго, по-топло място.
Но, когато местните напуснат родните си места, те бързо започват да тъгуват за тях. "Ние се преместихме в Москва. Отивах на брега на езерото и закривах с длани лицето си, за да виждам само водата, и си представях, че това е морето...", разказва Анна Шиц-Булавина.
Къде по-често се среща друг сценарий: хората излизат в дълъг отпуск (по закон жителите на Далечния изток имат повече дни годишен отпуск), а, след като мине известно време, всичко в живота отива на мястото си. Типичните жители знаят, че Далечният изток е място, от което трябва да си почиват. Както и от червения хайвер, кофи от който често се застояват в хладилника.
И, между другото – всичко за мечките е истина. Местните се шегуват, че, за да станеш истински жител на региона, трябва да видиш мечка от 15 метра и да останеш жив.