В училище имах приятел. Баща му, чичо Витя, беше шумен и свадлив човек, който пиеше и крещеше по всичко и всички около себе си – съседите, футболния отбор, дори Брежнев, макар и с по-тих глас. Чичо Витя вдигаше много шум у дома, на улицата и в работата си. Но имаше един човек, в чието присъствие ставаше съвсем тих – жена му, леля Лариса. Не, тя не беше нито зла, нито вещица – беше обикновена съветска жена и страшно приятен човек. Но в нейно присъствие чичо Витя ставаше удивително кротък. Някога, след чашка-две, той проявяваше нрав. Но тогава леля Лариса казваше строго: "Витя, успохой се!". И, измърморвайки нещо набързо, за да спаси репутацията си, той бързо ставаше отново кротък.
Същевременно в детството си бях много изненадан от това: как може мъж с толкова необуздан характер да става толкова тих, когато чуе гласа на жена си? По-късно наблюдавах сходни неща и в други семейства. И стигнах до много просто заключение: руските мъже са съпрузи под чехъл. И не изпитват никакъв дискомфорт от това. Дори обратното – те му се наслаждават. Не, разбира се, никога няма да го признаят. Това е строго пазена тайна. Ако слушаш какво казват мъжете, те са твърди момчета и отговарят за всичко у дома. Но истината е, че това правят жените им – те са силния пол в семейството.
В същото време нещата не са толкова прости. Русия е патриархална страна. В политиката и бизнеса това патриархално поведение си продължава и до днес. Жена, която се опитва да стане президент, получава подигравки и дори презрение. Жена, която успее да изгради ефективен бизнес, често е подозирана, че е получила помощ я от съпруга си, я от любовника.
Но ситуацията е съвсем различна. Това е просто спектакъл, който милиони руснаци играят ежедневно. Връзките се базират на хитра формула. Официално мъжът е главата на семейството и изглежда да взема сам всички решения. Съпругата на вид слуша всяка негова дума. Но в огромното мнозинство от семействата нещата реално са точно наопаки. Съпругата е онази, която решава всичко – от цвета на тапетите, до това къде да прекарат почивните дни.
Имам опит с два брака. В първия наистина опитах да играя водещата роля. Изкарвах много повече пари от жена си и аз бях този, който решаваше къде да ходим и какво да купуваме. Това често водеше до спорове, защото жена ми не беше готова да се подчинява на всичките ми решения. Но постепенно се уморих от лидерската си роля. Защо да се тревожа за нещо, ако имам съпруга, способна да реши много от проблемите сама, при това доста по-добре?
Във втория ми брак нещата бяха точно наопаки. Жена ми се грижеше за почти всичко, докато аз шеговито се наричах "чехльо". И това ми прилягаше. Познавам семейства, в които мъжете са бизнесмени, изкарват много пари и отговарят за стотици служители. Но, щом влязат у дома, те стават по-ниски от тревата. У дома те имат собствени шефове – съпругите им.
Дълго време се опитвах да разбера това явление: защо руските мъже са готови да станат чехльовци и защо това не противоречи на всеизвестния руски темперамент, дори когато мъжът е свикнал да бъде шефът на работа?
Мисля, че проблемът се крие в дисфункционалния семеен модел, който се появи по време на социализма. Мъжете в онези времена работят усърдно часове наред и нямат почти никакво време за децата. В съветските мемоари бащите винаги са на работа, навън по важни дела, на фронта или в затвора. Жените са майки и баби – трябва да се грижат за всичко. Рускините са много силни: те са най-силните жени в света, бих казал с гордост и тъга. Аз също съм възпитан от самотна майка, тъй като баща ми беше геолог и винаги беше на далечни експедиции и вълнуващи пътешествия. Той обичаше лова и каякинга по реките. А момчетата като мен растяха под надзора на бабите и майките си, които бяха главните отговорници за тяхното възпитание. От детството си момчетата са свикнали да се подчиняват на жените и на факта, че те решават всичко. А бащите вечер си почиват необезпокоявани или ошамарват синовете си за лоши оценки в училище, с което се изчерпват възпитателните им отговорности.
Бащите също така пиеха много и не предизвикваха прекомерно съчувствие. Така че е съвсем естествено, когато порасне момчето, то вече да е наясно на какво е способна жената у дома. Той вече е готов да се покори на съпругата си. Но да се покорява и на майка си, разбира се – оттам и вечните конфликти между жени и свекърви в руските семейства. Две силни жени не могат да живеят мирно, споделяйки един мъж.
И все пак може в близко бъдеще нещата в руските семейства сериозно да се изменят. Днес жените също работят усилено и сами са готови да се откажат от някои от отговорностите си, както и от вземането на всички важни решения. Но по всичко личи, че мъжете не са ентусиазирани от това да излязат от ролята си на съпруг под чехъл.
Тази статия представя лично мнение и Russia Beyond не се ангажира с гледната точка на автора.