С 50% изгаряния по тялото: шокиращата история на най-необичайния руски фотомодел

Живот
ТОМИ О'КАЛАХАН
Белезите на Света Угольок, които покриват 50% от тялото ѝ, са следи от житейска травма и отхвърляне. Сега тя е на 18 години и започва начисто, а погледът ѝ е обърнат към модата.

ще от дете исках да бъда модел, дори и с тези изгаряния. Мислех, че това може би ще ми позволи да съм различен модел, който насърчава другите да не се срамуват от телата си, каквото и да коства това".

"Не помня как започна всичко. Просто публикувах свои снимки в Instagram, похарчих всички пари, които имах, за да си купя абонати и реклами.

Имаше различни реакции. Някои хора казват обидни неща - разбира се, не е за всеки вкус. Други пък ми пишат с възхищение: "Не спирай, продължавай да правиш това, което правиш". След първите ми три-четири хиляди абоната вече нямаше нито един отрицателен или обиден коментар".

"След като преминах границата от 10 000 абонати, имах повече популярност и други момичета с изгаряния започнаха да ми пишат съобщения. Изпращаха снимки и видеоклипове, много от тях имаха тъжни истории. Някои бяха около 12-14-годишни и чувстваха напрежение, защото не са "като другите". Били са изтласкани в периферията, имали са някаква "неадекватност".

Едно момиче с анорексия ми писа в много тежка ситуация и чрез сметката ми в Instagram успях да събера 65 000 рубли ($ 1050) за нея".

"Пожарът се случи, когато бях на четири години. Майка ми излезе до магазина за пелмени и всичко притъмня. Нямахме ток, тъй като не го бяхме платили. Реших да запаля свещ, защото бях уплашена от тъмнината. Видях, че светът просветлява и си спомних как майка ми веднъж изгори малко конче. Реших да направя същото с нощницата си - затова я доближих до свещта, тя се запали, а след това не поиска да изгасне.

Бях само на четири години, не осъзнавах, че ще изгоря с нея".

"Нощницата беше изработена от дантела и в началото гореше много бавно. Материалът пламна изведнъж. Извиках майка си, но тя не беше там. Нощницата просто продължаваше да гори върху тялото ми. Реших да опитам да я загася. Имаше един стол в коридора и един в кухнята - бягах от единия до другия, напред-назад, докато накрая не я изгасих.

Това се случи няколко часа преди майка ми да се върне. Вече не си спомням, тя ми каза, че ще я няма само пет минути - бе първи юни, Деня на детето. Беше лято и когато тя се върна, вече беше тъмно, така че със сигурност е отсъствала повече от пет минути.

Когато влезе, аз се приближих до нея и опитах да си сваля нощницата, но бе невъзможно. Повикахме бърза помощ. Седях с тях в линейката, докато инжектираха нещо в гърдите ми и това е последното нещо, което си спомням. След това съм изпаднала в кома и съм останала така цели два месеца".

"Когато се събудих, майка ми я нямаше. Ръцете ми бяха прилепени към краката и ме сърбеше целият стомах. Започнах да буйствам. Бях много уплашена. Не можех да говоря, не можех да ходя, не можех да усетя ръцете си и да опъна краката си.

Още преди инцидента тя не беше до мен. Изобщо не ме посети в болницата. Огънят беше толкова силен, че бе изгорил млечните ми жлези, зърната ми, всичко. Имах нужда от донор за трансплантация на по-малко увредена кожа, но не можеха да използват майка ми, защото пиеше".

"Минаха няколко години и започнах първи клас, а тя започна да пие отново. Опита да се стегне, но няколко години по-късно пак започна да се налива. Тормозеха ме в училище, а когато се прибирах вкъщи майка ми ми казваше неща от типа на: "Мразя те, никога не съм те наричала своя дъщеря".

На 9-годишна възраст ме замери с нож. Отидох в полицията и подадох оплакване, след което ме заведоха в сиропиталище, където бях под наблюдение, тъй като знаеха колко сурово се отнасяше тя с мен. Беше невъзможно, дори страшно да живее с нея. Говорили сме за огъня, но тя просто казва, че това е инцидент и не е виновна".

"Детството ми в Комсомолск-на-Амур (1100 км северно от Владивосток) беше трудно, преживях много тормоз и стрес заради изгарянията. Имаше едно момче, което идваше до мен и докосваше гърдите ми - беше ясно, тъй като съм момиче, че гърдите ми не нарастваха и всички започнаха да се смеят на факта, че нямах гърди. Целият ми клас видя, беше толкова унизително. Започнах да плача (естествено).

Наистина, възстановявам се от тези изгаряния цял живот. Последната ми операция бе извършена, когато бях на 15. Но колкото повече растях, толкова по-лесно ставаше".

"Сега живея в Москва с момче, което срещнах онлайн. Помогна ми да стъпя на краката си и отново да съм себе си. Той е моят котва, моята подкрепа, която ми позволи да се свържа отново със себе си. Бях много нещастна и несигурна. Той ми каза, че изгарянето не е голяма работа – за първи път в живота ми някой ми казва, че не съм грозна. Напротив, той твърди, че е хубаво, че не съм като другите хора.

Той дори мисли, че: "хората от Далечния изток и без това са различни."

"Има някои забавни ситуации, когато хората сочат изгарянията ми, смятайки, че няма да забележа, когато в действителност то е очевидно. Мога да се доближа до тях и да кажа: "Какво гледаш? Искаш ли да пипнеш? Какво ти привлича толкова вниманието, че ме изпиваш с очите си?". Понякога мога да съм доста агресивна. Обикновено просто се усмихвам. Осъзнавам, че много хора не разбират, че това, което правят, е обидно – че хората всъщност не могат да живеят спокойно заради подигравките си и социалната изолация. Аз съм свикнала с това, но все пак не е приятно."

"Искам да покажа на хората, че каквито и недостатъци да има човек, това не означава, че трябва да им позволява да го дърпат назад. Ако искаш да постигнеш нещо, не слушай другите, просто слушай себе си и действай".

Един ден моят приятел дойде при мен и ми каза: "Света, имам един ироничен/обиден прякор за теб". Уголюк - означава малко парче въглен или нещо изгорено. Това беше преди около две години и ги помня, защото намирам този вид самоирония за много сладка. Харесва ми, отива ми".

Вижте как рускиня се оплака за изневярата на мъжа си в интернет и стана YouTube сензация!