Близо 80% от пластмасата, която произвежда човекът, завършва в океаните, а голяма част от нея съдържа карбонови и силиконови наночастици, които са отровни за живота в моретата.
През последните четири години група изследователи проучват карбоновите и силиконови наночастици, от които се прави пластмаса. Тези материали са много вредни за морския живот, твърди професор Кирил Голохваст от Далекоизточния федерален университет в Русия.
"Вече имаме данни за въздействието на тези елементи върху растителния и животинския свят на земята, но липсва систематично проучване на потенциалните щети, които те причиняват върху живота в моретата", посочва Голохваст. "Между другото цели 80% от пластмасата и композитните материали завършват в океаните, където им трябват няколкостотин години, за да се разградят".
Опасните карбонови и силиконови наночастици се използват за подобряване на разнообразието на пластмасовите материали, например при петролопроводите и голям брой ежедневни вещи като дрехите.
Според Голохваст тези опасни елементи попадат във водата от градските райони и често идват от автомобили. Част от тези елементи попадат в океана и директно от въздуха.
"Количеството на опасните микрочастици непрекъснато се увеличава", алармира Голохваст. "Те идват от синтетични материали, метали, пластмаса, които не съществуват в природата. Те са дребни, но токсични. Ако днес не съберем данни за все по-голямата опасност и не помислим за начини, по които да я отклоним, скоро ще бъде твърде късно".
За проучването си учените са избрали интересен обект на име Heterosigma akashiwо - микроскопични водорасли от залива Петър Велики в Японско море. Този вид фитопланктон е широко разпространен в Далечния изток. Смята се, че е естествен "чистач" на водата. Освен това клетките му са с тънка стена, което означава, че са чувствителни на случващото се в околната им среда.
Концентрация на пластмасови наночастици от 100 мг на литър вода предизвиква измирането на водораслите. Силно натравяне е регистрирано на третия ден от експеримента, а хронична интоксикация е настъпила на седмия ден.
Учените са убедени, че нанотръбичките увреждат клетъчната мембрана и предизвикват измирането на растителния вид. Нановлакната пък, поради никеловия компонент, който съдържат, предизвикват трайната му деформация.
В момента учените разполагат с точни данни за въздействието върху водораслите, както и върху морските таралежи и мекотели. Съвместно със свои индийски колеги руските изследователи са провели експерименти и с риби.
Следващата стъпка е да се създаде модел за въздействието на опасните микрочастици върху флората и фауната в океаните. Целта е да се открие бактерия или гъба, която да елиминира вредните последици.
Разберете повече за разнообразието в руските морета и океани: В Охотско море откриха над 500 нови видове животни!