Къщата на семейство Сорокини в с. Рассвет (Ростовска област, Южна Русия) прилича на всяка друга в квартала. Това е двуетажна постройка, заобиколена от градина с метална врата. На пръв поглед нищо не разкрива, че тя е дом на най-голямото семейство в Русия, осиновило и отгледало над 80 деца.
"В момента живея с 15 деца (11 момчета и 4 момичета)", казва 67-годишната майка Татяна. "Трима от тях учат в академията, двете по-големи момчета (18 и 20) са в университета, а другите живеят със собствените си семейства".
Тя обяснява, че през последните 30 години в семейството са живели 81 деца, като през 1991-93 г. под един покрив едновременно са живели максимум 23 души. Как е възможно това и защо са осиновили толкова деца? Майката-героиня споделя историята си с Russia Beyond.
Как започва всичко
Всичко започва в Махачкала (1893 км южно от Москва) през 1968 г., когато 18-годишната Татяна среща бъдещия си съпруг Михаил Сорокин (23г.). Той е израснал в сиропиталище, така че за него е важно да създаде собствено семейство. Докато и двамата работят Татяна ражда Анна (1970 г.), а малко след това се появява и синът им Иван (1973 г.) За съжаление момчето страда от сериозно заболяване и след лекарска грешка остава с увреждания.
Въпреки че родителите не са обмисляли да осиновяват деца, съдбата има за тях други планове. Те напускат Махачкала, за да потърсят работа във Волгодонск и по пътя си спират в гр, Цимпянск. Споделят апартамент с жена, която моли Сорокини да гледат едногодишната ѝ дъщеричка, докато отиде "да потърси по-добър живот". Жената се връща след 5 години и иска да прати дъщеря си в сиропиталище, но Сорокини решават да продължат да полагат грижи за нея.
Това поставя само началото. През следващите години те осиновяват не само осиротели деца, но и такива с увреждания, включително три момчета, които се нуждаят от лицева операция, и три момичета, отровени от радиоактивно облъчване. През 1989 г. с 11 осиновени деца и две собствени Сорокини стават едно от първите семейства в Съветския съюз, които получават така наречения статут на "семейно сиропиталище" – държавна инициатива, която дава на децата възможност да живеят в реални семейства, а не в сиропиталища, без да се налага да преминават през официална процедура по осиновяване.
За да съкратим дългата история, продължила 30 години – Татяна и Михаил самостоятелно отглеждат 79 осиновени деца. За съжаление преди шест години Михаил почива.
Парите имат значение
Местните власти и Руският детски фонд подкрепят семейството по един или друг начин. През 1990 г. семейството се мести от тристаен апартамент в собствена къща и получава микробус, осигурен от фонда. През 2002 г. получават ново превозно средство, което в крайна сметка заменят за осемместно такова. За съжаление през 2015 г. микробусът катастрофира и вече е неизползваем.
"Нуждаем се от микробус, защото просто не можем да отидем никъде... децата често нямат какво да правят в селото по празниците", казва Татяна. "Купих им някаква спортна екипировка, вкъщи играят тенис на маса, в училище играят футбол, но би било много хубаво да се занимават с риболов, туризъм или да посещават други семейства с осиновени деца".
Семейството успява да върже двата края. Те получават държавна подкрепа от 9458 рубли (120 евро) на месец за дете в рамките на програмата "семейно сиропиталище", но това се отнася само за 8 от 15-те деца. Другите не отговарят на условията за подобна подкрепа, тъй като не са официално осиновени.
"Обикновено харчим по около 250 рубли (3 евро) дневно на човек за храна, 500 рубли (6 евро) за разноски и около 1000 рубли (12 евро) за други неща като играчки, дрехи, лекарства и училище", казва тя. "Съпругът ми почина преди няколко години и някои деца получават пенсия за загуба на родител, едно дете получава пенсия за увреждането си. От 1999 г. и аз получавам пенсия за увреждания: 25000 рубли (319 евро) месечно".
Голяма част от средствата отиват за пазаруване и дрехи. Този месец Сорокини се готвят за началото на учебната година през септември, което означава, че общите им разходи ще достигнат 100 000 рубли (1275 евро).
Колко пари са необходими?
Всички деца в семейството наричат Татяна "майка" и всички са отгледани еднакво. Мнозинството са завършили университет, работят, женени са и вече имат собствени семейства. Всички те поддържат връзка с Татяна и ѝ помагат – собствената ѝ дъщеря следва нейните стъпки и вече осиновява деца.
"Често пълни непознати ни посещават, просто за да видят как живеем", казва Татяна. "Много родители се свързват с мен онлайн и търсят помощ. Понякога съветите ми им помагат, понякога самата аз съм изправена пред същите проблеми. Много от онези, които ни посещават, решават да осиновят деца".
Всъщност не става въпрос за това колко деца са твърде много, въпросът е за любовта на родителите, смята майката-героиня. "По-добре е да се позволи на семействата да осиновяват по няколко деца и да се види как върви. Ако детето е взето просто от интерес към парите, тогава ще бъде очевидно и то трябва да бъде отнето. Но това е изключително болезнено за детето, затова през последните години приемаме само онези, които са изоставени от други семейства-осиновители. На хартия изглежда лесно, но в действителност децата просто искат любов, целувки и любезна дума, да не говорим за борша и овесената каша".