Семьон Дукшанин, 17-годишно момче от малък град в Сибир, пристига в Южна Африка, болен от грип. Отпаднал след полета си и болен, руснакът идва на мястото, където Международната федерация по вдигане на тежести (IWF )провежда състезание по вдигане на тежести за юноши и младежи, като побеждава най-сериозния си конкурент - Портес Филип от Чехия, с разлика от почти 40 килограма. Малцина от онези, които поздравяват големия руснак за международния му триумф, знаят, че успехът идва въпреки тежките финансови ограничения на Дукшанин.
Шампион по случайност
Дукшанин влиза в света на спорта съвсем случайно. В търсене на таланта си младият човек прекарва 7 години в училище по изкуства, две години учи карате и една година практикува стрелба с лък. Той дори посвещава няколко месеца на вдигането на тежести, но не след дълго се отказва.
Това са години, в които Дукшанин натрупва килограми неконтролируемо, докато това не се превръща в проблем. Ученето в училище става трудно, тъй като го тормозят заради външния му вид. "Тежах 80 килограма, а бях на 12 години. Отидох във фитнеса, защото бях с наднормено тегло", казва Дукшанин.
Дукшанин не приема новото си хоби сериозно, пропуска по няколко дни във фитнеса и не е особено стриктен в тренировките. После, заради собствените му физически способности, идва и първата победа. "Мотивирах се, когато започнах да печеля състезания. Още по-силна мотивация ми даваше загубата", казва Дукшанин.
Естествените физически способности и няколкото последователни победи променят нещата: един от най-престижните треньори в малкото му родно място В. В. Кортунов забелязва младия спортист. "Той може да не е треньор на звезди, но всеки треньор в региона на Красноярск го познава - той е тренирал двама световни шампиони", казва Дукшанин, който е щастлив да работи под ръководството на Кортунов.
Тандемът се оказва добър. Шампионът приписва част от успеха си на отношенията с треньора си, които се градят на взаимно уважение. "Общуваме добре, винаги имаме теми за разговор. Той е като близък приятел, винаги отзивчив и готов да помогне", споделя Дукшанин.
Естествената сила на младия човек и добрият треньор проправят пътя към успеха. Има само един проблем: парите.
Пътят към върха
Дукшанин идва от обикновено семейство. Баща му работи в железопътна компания, а майка му получава пенсия за инвалидност. "Родителите ми трябваше да започнат да пестят една година по-рано, за да платят пътуването ми до световното първенство в Южна Африка", казва Дукшанин, който няма собствени доходи. "Бяха ми обещали някакви пари за победата, но още не са ми платили", допълва той.
Международна федерация по вдигане на тежести
Липсата на пари затруднява тренировките на Дукшанин всеки ден. Дори се отразява на диетата му. "Бих се придържал към диетата, но финансовите ми средства са ограничени. Дори не мога да си позволя да си купувам спортни добавки преди всяко състезание", казва Дукшанин, който все пак остава оптимист. "Късметлия съм, че имам добри гени", допълва той, определяйки небалансираното хранене като незначително неудобство.
Намирането на пари, за да спонсорира триумфалното си пътуване до Южна Африка, също е тежка борба. "Руският юношески отбор [по вдигане на тежести] е лошо спонсориран. Ако не беше моят треньор, който помогна за намирането на допълнителни средства, пътуването ми щеше да струва 110 хил. рубли(1 477 евро). Той има добри приятели и така пътуването ми струва само 60 хиляди (782 евро)", казва Дукшанин.
Спортното му училище помага с плащането за допинг теста - процедура, която струва 17,500 рубли (234 евро) и обикновено се покрива от самите спортисти.
С помощта на своите родители, училището и треньора си Дукшанин успява да отиде в Южна Африка, където вдига общо 780 килограма, побеждавайки конкурентите си въпреки умората и грипа.
Дукшанин обаче има скромни мечти: един ден той ще се премести в Москва и ще открие частна фитнес зала. Засега обаче трябва да се върне в Боготол, родния му град от 20 хиляди души, и да продължи обучението си въпреки всичко.
"Доволен съм от представянето си, но можех да се справя и по-добре", заявява шампионът.