Веднъж в седмица от Москва потегля влак до далечна станция в Псковска област (650 км на североизточно). Оттам до село Толоковниково*, където живее в пълно усамотение 70-годишната Людмила Вячеславовна, или просто Люска, има още 25 километра.
Олга Кузнецова
Тя става в 4 сутринта, носи в къщата вода и дърва, пали печката, на нея приготвя яденето – в селото няма газ, а електричеството прекъсва. Дъщеря ѝ и внукът ѝ живеят в града, навестяват я веднъж в месеца като се редуват. Люска им помага: със свежи плодове и зеленчуци през лятото, с картофи и туршии през зимата. Пенсионерката отказва категорично да напусне родното село и къщата си, която е на повече от 100 години.
Олга Кузнецова
През пролетта пристигат съседите виладжии: Юля със съпруга си и Рита със сина си и живеят в селото до есента. Веднъж през лятото на гости на Рита пристига нейна училищна приятелка, фотографката Олга Кузнецова. Те всеки ден навестяват необикновената съседка, помагат ѝ да обръща сеното, да приготвя дърва за зимата, а между работата фотографката снима живота на тази своеобразна отшелница.
Олга Кузнецова
Когато се връща в Москва, Олга разбира, че трябва още веднъж да посети Люска, само че този път през зимата. Така те посрещат заедно Нова година и живеят заедно четири дни: Люска в обичайната си среда, а московската фотографка – с тоалетна на двора, без душ и течаща вода.
Олга Кузнецова
"Тя е човек с удивително силен характер и е много енергична, с всичко се справя прекрасно сама", разказва фотографката.
Олга Кузнецова
Люска винаги има много работа. През лятото коси трева, цепи дърва, пали печката и банята, плеви бурените и ремонтира нещата, които са се повредили. В градината отглежда почти всичко за храната си. През лятото в селото пристига магазин на колела, автолавка, а в съседното село разменя сеното за козе мляко.
Олга Кузнецова
Ако ѝ потрябва нещо през зимата, тя звъни в селото, където има магазин, докарват ѝ всичко, а доставката струва 300 руб. ($1,5). През свободното си време Люска шие на машина – тя е истинска майсторка и към тоалетите подхожда сериозно, не облича каквото ѝ падне.
Олга Кузнецова
"Тази история не е на изоставената сама пенсионерка. Животът на село е доброволният избор на Люска", казва Олга.
Олга Кузнецова
Когато Людмила Вячеславовна се чувства зле, тя знае какво да прави, може да слага инжекции. Живяла е 20 години в Ленинград (сега Санкт Петербург) и е работила като медицинска сестра. Когато открили рак на майка ѝ, Люска оставила всичко и се върнала в родното село, за да се грижи за нея.
Олга Кузнецова
Майка ѝ е починала отдавна, но Люска все още има много силна връзка с нея. Майка ѝ е била силно набожна, искала да отиде в манастир, но родителите ѝ насила я омъжили за вдовец с малко дете. Тя се заела с възпитанието на мъничето, а след това родила син. През 1941 г. мъжът ѝ отишъл на война и загинал.
Олга Кузнецова
След войната в селото им за кратко пристигнал ветеринар. Майката на Люска разбрала, че е бременна с нея, когато младият специалист вече си бил отишъл.
Олга Кузнецова
Силният си характер Люска е наследила от майка си. Тя е възпитавала три деца, занимавала се е с домакинството, но веднъж седмично е изминавала пеша 13 км до църквата през страшните години, когато религията е била преследвана. Люска се моли и прави всичко из къщи така, както я е научила майка ѝ. Грижливо пази тъкачния стан на мама и маминото ръкоделие, а на по-големите църковни празници изважда от сандъка завесите, които майка ѝ е изтъкала от лен.
Олга Кузнецова
Когато фотографката тръгва да се прибира, Люска прочита молитва за из път и учи Олга как да казва молитвата. Вярата много помага на пенсионерката. Само че бог за нея е по-скоро добрият съсед, с който може да се посъветва и да поговори в самотата си.
*Името на селото е сменено поради съображения за сигурност