Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В края на 2017 г. в руските гори живеят над два пъти повече вълци, отколкото горите са способни да изхранят – и това е реална заплаха за всички екосистеми. Количеството вълци влияе и на селското стопанство, което всяка година губи добитък. Това е проблем не само в селата и малките населени пунктове: вълците все по-често посещават и добре осветените градове. Аня Бернал се отправи в неголямо селище в центъра на Архангелска област, където по улиците въобще няма светлина, а вълците свободно се разхождат по тях. За опита ѝ разказва новинарският портал mail.ru.
Село Липаково се намира в центъра на Архангелска област. За да попаднеш тук трябва да се качиш на влак до станция Плесецкая, наблизо се намира космодрум "Плесецк", откъдето високотехнологичните ракети извеждат в орбита новите спътници. Липаково е само на 50 км от космодрума, но не може да се каже, че космическите технологии някак са повлияли на живота в селището.
Дотук няма директен транспорт, само маршрутка: трябва да я помолите да ви остави на нужния завой и след километър да вземете ферибота през Онега.
Фериботът се движи по течението, без електричество: след 5 вечерта можете да видите само онова, което се покрива от светлините на джобното ви фенерче.
"Шаро лае в тъмнината, преди да го затворят в колибата през нощта. Кучето, което е живяло тук до Шарик, е изядено по време на лов посред бял ден".
"Вие виждали ли сте улиците на Липаково в пет вечерта"?
"Все си мисля: вълк ще изскочи, а аз вървя такава здрава, той ще си каже: "Само месо! Закъде ще ми стигне мършавото куче, по-добре да взема това!".
В съветско време тук е имало предприятие за дървообработка, около което са построени три села, няколко хиляди жители и работници, дърводелци, много шум и светлина. Тук днес са останали предимно възрастни хора, които вече няма къде да отидат в търсене на работа, затова въртят домакинствата си или поработват – кой в местния клуб, кой като пожарникар – на местата, на които е преминала младостта им.
С постепенното намаляване на производството от 1990-те, през 2000-те заводът е напълно закрит, а хората започват да се разотиват. Те тръгват да търсят работа, почти цялата младеж се мести в града в търсене на работа и образование, а в селата остават само пенсионери, които трудно могат да започнат нов живот на ново място. Постоянните жители тук днес са около 300 души, в Липаково вече е съвсем тихо, от улиците е изчезнала светлината, а вълците вече не се боят да доближават до къщите. Домашните животни тук нощуват под ключ, а вечер хората се стараят да не ходят никъде. Отдалечаването от дома във вечерно време в Липаково е под светлината на фенерчето и с идеята, че извън нея може да се разхождат гладни вълци.
Женя и семейството ѝ живеят на края на селото, в последната къща – тоест много близо до гората.
"Валя звъни: "Това е, сега ще отидем и ще ти купим сигнална ракета!". Аз му казвам: "И какво? На кого ще сигнализирам? На Галина Ивановна?".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си