Най-разрушителните природни бедствия в съвременна Русия

Природните бедствия в Русия не са толкова чести, но някои региони са по-застрашени от други. През последните години руснаците преживяват топлинни вълни, наводнения, земетресения и смразяващ дъжд.

Наводнения в Далечния изток, 2013 г.

Наводненият стадион "В. И. Ленин ”, който принадлежи на руския футболен клуб СКА-Енергия, Хабаровск

Reuters

През юли 2013 г. руският Далечен изток е връхлетян от проливни дъждове и река Амур прелива. В резултат на това пет региона преживяват най-големия потоп, който страната помни. За няколко месеца Хабаровск, най-големият град в Далекоизточния федерален окръг, се превръща във Венеция (без ренесансовата архитектура). Общо 235 населени места, повече от 2000 км пътища и 13 хил. жилищни блока са наводнени, причинявайки нещастия на 90 хил. местни жители. Водата започва да отстъпва чак в средата на септември. Повече от 300 хил. души взимат участие в операцията по почистване, включително военнослужещи, разположени в района, а национална кампания събира над 2 млрд. рубли (над 26,3 млн. евро) за жертвите.

Наводнение в Краснодарския край, 2012 г.

Местните жители по време на наводнението в Кримск

Иван Чумаш/TASS

Това е най-опустошителното природно бедствие в историята на региона. През юли 2012 г., след силните дъждовни бури, са наводнени десет курортни града и пристанищни градове, включително Геленджик и Новоросийск. Но най-тежкият удар пада върху град Кримск и неговото население от 57 хил. души, от които 150 загиват. Свидетели казват, че трагедията се случва през нощта, когато всички спят и няма предупреждение за предстоящото бедствие. В резултат повече от 53 хил. души стават жертви на бедствието, половината от които губят своята собственост. 7 хил. жилищни блока, болници, училища и стадиони са унищожени. Владимир Путин посещава Кримск три пъти през юли, а към руските спасители се присъединяват техни колеги от Беларус и Азербайджан. По случай първата годишнина от трагедията в Кримск е издигнат паметникът "Стената на плача".

Топлинна вълна, Централна Русия, 2010 г.

На тази снимка, направена на 7 август 2010 г., мъж носи противогаз, за да се предпази от смога в Москва, причинен от горските пожари. Смогът от околните горски пожари, които покриваха Москва, до известна степен етоксичен и застрашава здравето на жителите

AFP

Лятото на 2010 г. е изгарящо. През юни Москва регистрира най-високата си температура за 130 години. Жителите опитват да избягат от 40-градусовите жеги, изкупувайки всички вентилатори, климатици и водни пистолети (!), до които успяват да се докопат. Но лошото тепърва предстои. Поради необичайната топлина торфените площи около Москва започват да горят, покривайки града с апокалиптичен смог. Видимостта намалява до 50-100 м. Московчани, неспособни да избягат, обикалят с маски. Стотици полети са забавени, хиляди се струпват на летищата. Миризмата на изгоряло прониква дори в метрото. Пушекът в Москва е толкова силен, че пожарните аларми в някои сгради пищят непрекъснато. В средата на август смогът най-накрая започва да се разсейва.

Централна Русия също е засегната от топлинната вълна през 2010 година. Високите температури предизвикват суша и горски пожари. Засегнати са общо 127 населени места в Рязан, Нижни Новгород, Калуга, Твер и много други райони, а редица села са напълно опожарени. Повече от 50 души загиват в дима и пламъците, а 1200 жилищни блока са унищожени. Много страни, включително Турция, Азербайджан и Полша, помагат в погасяването на горките пожари.

Леден дъжд, Москва, 2010

Последствията от ледения дъжд в Москва, 2010

Александър Мудрац/TASS

Като че ли лятото на 2010 г. не е достатъчно и краят на годината носи още по-необичайно време за руската столица. Малко преди Нова година Москва е засегната от леден дъжд - сравнително рядко явление, което сварва жителите на града неподготвени. Само на първия ден от мразовития дъжд около 100 души се нуждаят от болнично лечение след подхлъзвания на леда. Заледяват се не само улиците и тротоарите. В Московска област електропроводите също замръзват и се късат. В някои области жителите празнуват Нова година без електричество. Пътниците на летище "Домодедово" са принудени да прекарат повече от 24 часа в студените, неосветени терминали. Приблизително 150 полета са отменени.

Това "доста рядко явление" навестява Москва отново през декември 2013 г., през януари 2015 г., и през ноември и декември 2016 година…

Земетресение на Сахалин, 1995 г.

Земетресение в Сахалин. Селището Нефтегорск е напълно разрушено на 27 май 1995 година

Роман Денисов/Sputnik

Далечният изток на Русия, Северен Кавказ и Източен Сибир се смятат за сеизмично опасни региони. Подземните трусове са доста чести и причиняват, наред с други неща, пукнатини в сградите и пътищата. Истински силните земетресения обаче са изключително редки.

В днешно време най-силното земетресение в Русия (7,6 по скалата на Рихтер) настъпва през май 1995 г. на остров Сахалин. Гневът на природата унищожава селището Нефтегорск само за 17 секунди, като погребва повече от 2 хил. души под развалините - две трети от населението. Нефтегорск никога не се възстановява. Оцелелите жители са преместени в други градове в региона, а на мястото на трагедията са поставени мемориални плочи.

Всичко е под контрол: Кримският мост ще бъде в състояние да издържи на земетресение с магнитуд 9 по Рихтер!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.