Как изглежда отвътре най-дълбоката мина в Европа

Минните галерии, където се добива руда, приличат на тунели в метрото – с тази разлика, че пътниците в мотрисите преминават през тунела за няколко минути, а миньорите прекарват целия си работен ден в тъмнина и сивота. Малкият град Гай в Оренбургска област живее от това производство: той възниква през 1950-те години около уникално рудно находище, а днес тук работят 1/3 от трудоспособното население на града или 7500 души.

На украински език "гай" означава "горичка". Именно измежду брезите някога е пробита първата дупка и е взето решение да се построи Гайският минно-преработвателен комбинат (ГМПК). Той включва подземен рудник, надземен рудник, шахтостроително управление и фабрика, където добитите суровини се раздробяват и се отделят от примесите. От местните руди се получават мед, цинк, злато и сребро. Но миньорите работят със скалата в първоначалната ѝ форма, затова бъдещите метали приличат на купчина прашни, тъмносиви камъни.

Миньорско оборудване

Работната смяна на миньора продължава около 7 часа и започва от съблекалнята. В комплекта на специалното облекло влиза памучно бельо, вълнени чорапи, яке, панталони, високи гумени ботуши и разбира се каска.

В специална стая – т. нар. "лампена стая" – миньорите получават фенер за каската и спасително устройство. В случай на авария този метален контейнер с капак им осигурява запас от кислород: в него има торбичка с реагент, който преработва въглеродния диоксид, щипка за носа и тръбичка, през която миньорът да вдишва и издишва. "При нормален ход устройството е достатъчно за 60 минути. Най-важното е да не се паникьосвате", пише в инструктажа. Най-важното обаче изглежда е първо да успееш да отвориш изключително здраво захванатия капак.

С фенера на каската свикваш при разговор да не гледаш събеседника си в очите – иначе може да го заслепиш. Именно във фенера е скрит ключът за спасяването на миньора в случай на опасност. В него е вграден индивидуален датчик, по който диспечерът следи в реално време къде се намира работникът и къде да бъде пратен спасителният екип. За комуникация със службите на земята е измислена цяла система от сигнали. Например, ако фенерът на миньора мигне два пъти, това означава, че той иска връзка. За тази цел под земята има стационарен телефон.

Подземен светофар

Мината на Гайския МНК се смята за една от най-дълбоките в Европа сред мините, където се добива руда, съдържаща мед. Работата се провежда на дълбочина от 1075 м. Дотам работниците се спускат в клетка – голям асансьор без врати. Той се движи със скорост 8 м в секунда и постепенно се забавя, докато се приближава до нужния "етаж". Накрая се оказваш в лабиринт от слабо осветени улици и, докато газиш в калта към служебния транспорт, разбираш защо са ти трябвали гумените ботуши.

Пътят из мината не е нито бърз, нито пряк: на 220-километровите подземни пътища има около 1000 кръстовища. Така че, също като в нормалния живот, движението на оборудването тук се регулира с помощта на светофари. "Те работят автоматично и реагират на ултразвука, който се излъчва от датчиците в миньорските фенери", обяснява главният енергетик на подземния рудник Владислав Савелиев. "Ако свети червено, водачът по правило влиза в ниша и дава възможност на насрещната машина да мине".

За ремонт на минната техника и нейното техническо обслужване в шахтата на дълбочина 990 м работят автомивка и автосервиз. На тази дълбочина за миньорите има стая за хранене, която прилича на пещера: тук има дълга маса и две пейки, микровълнова фурна и грубо направени метални шкафчета за лични вещи. Миньорите сами си носят храната, известна като "тормозок".

Неженска работа

По предварителни данни запасите от руда в Гайското находище трябва да стигнат най-малко за 40 години. Те се добиват на няколко етапа: първоначално в скалата се пробиват дупки, в тях се поставя взрив и той се детонира. След това скалната маса се събира с машина, която прилича на дълъг нисък багер. Тя транспортира суровините на приемното устройство, чрез което рудата попада на конвейер, а оттам и на повърхността на земята.

Всяка смяна под земята се състои от около 500 души. Повечето от тях са мъже. Причината за това е съществуващият в Русия от 1974 г. списък с професии, забранени за жени заради тежките условия на труд и вредните производствени фактори. В този документ физическата работа е на едно от първите места, затова сред миньорите няма да намерите жени. Но те все пак работят в рудника: например в склада за взривни материали, разположен на дълбочина 685 м.

"В известен смисъл съм авантюристка и когато преди 4 години ми предложиха да работя под земята, се съгласих – най-малкото от любопитство", разказва Татяна Баева. "В склада всичко е автоматизирано – има товарачи, затова работата разбира се не е толкова тежка, колкото на мъжете, но все пак складът е голям и не можеш да замръзнеш, защото цял ден тичаш нагоре-надолу". А на подземните "туристи" им стигат два часа: след прохладните +14 градуса ти се иска да се стоплиш – може би поради това в съблекалните има бани и подово отопление.

Първенци в производството

Работната смяна на миньора завършва на входа на комбината. Там е окачен монитор, на който текат резултатите на всеки работник за деня. Миньорите работят в групи или бригади и сред тях цари негласно съревнование: кой ще преизпълни плана. Глобалната цел е до 2021 г. добивът на руда да се вдигне от 8 до 9 млн. тона годишно. Най-добре тук познават и наричат по фамилия лидера в "отбора" – бригадата на Христофоров или бригадата на Летов. Тази традиция напомня на съветските времена, когато за подобни трудови подвизи често се пишеше по вестниците.

Днес подобни теми все по-рядко присъстват в медиите или в масовата култура, но както споделят самите миньори, тези съревнования много ги мотивират. Гайският рудник осигурява суровини за един от най-големите медни холдинги – Уралската минно-преработвателна металургична компания. Той е на второ място по добив на руда в Русия след колегите от Норилск. Но работата не е само в желанието да си първи и дори не е и в заплатата на миньорите, която за региона се смята за доста висока и зависи от постигнатите резултати. "Повечето идват да работят тук осъзнато, повтаряйки съдбата на своите родители", казва заместник-директорът Александър Михин. "Във всяко семейство може да се намери човек, свързан с производството. В рудника няма случайни хора".

Прочетете още: Руски мегазаводи: мина Назарово или сценарият "Лудият Макс" в Сибир!