Как да оцелееш в Москва, ако започне ядрена война?

Представи си, че не ти е провървяло. Дълго си планирал пътуване до Москва, която толкова се е променила през последните години, най-сетне си събрал пари и си пристигнал сам, със семейството или с приятели. Или пък при друг вариант  - живееш си в столицата на Русия, предизвиквайки закономерна  ненавист у останалата част от страна. Така или иначе, се разхождаш из парка "Горки" или "Зарядие", вероятно караш велосипед или обядваш в модерно кафене и изведнъж започва ядрена война.

Изобщо няма значение с кого точно. Най-малкото на тебняма да ти е до това да вникваш във въпроса какви интриги на международната политика са довели до това, че над главата ти всеки момент ще разцъфне ядрената гъба. Сега трябва да тичаш, изоставяйки велосипеда, обяда, семейството и приятелите (е добре, семейството и приятелите могат да бягат с теб). Само че къде?

Изслушай какво ще обявят

Съвременните системи за известяване позволяват да се регистрира предварително ракетно-ядрен удар по територията на държавата: самото правителство ще има време да се евакуира и да предупреди населението. Така че първото, което ще чуеш в този не най-щастлив ден в живота ти, ще бъде оглушителен вой на сирени.

Представител на Министерството на извънредните ситуации на Русия пояснява в интервю за агенция РИА през 2008 г., че  "Сигналът се подава чрез електрически сирени, след което жителите … трябва да изслушат информацията по радиото, телевизията или като използват комплексната система на известяване на населението".

С други думи, след сирените включваш радиото, телевизора и Министерството на извънредните ситуации съобщава какво точно става. В случай на ракетно-ядрен удар ще те посъветват да стигнеш възможно най-бързо до най-близкото убежище.

Знай накъде бягаш

Не се знае с точност колко бомбоубежища има в Москва. "Мослента" отбелязва, че се посочват цифри в диапазона от 5000 до 7000 (а ти какво очакваше - наследство от Студената война, когато съветските граждани са свикнали всеки ден да чакат началото на Третата световна война). Като правило убежищата са разположени в мазетата на жилищни сгради или в отделни подземни помещения.

За адреса на най-близкото бомбоубежище Министерството на извънредните ситуации препоръчва да се обърнеш към "своя районен учебно-консултационен пункт": техният списък е на сайта на правителството на Москва. Между другото в случай на ядрен конфликт едва ли ще имаш време и желание да си общуваш дори с най-учтивите чиновници, затова можеш да се възползваш от "народната" карта на бомбоубежищата.

Насочи се към метрото

Московският метрополитен е едно от най-сигурните места за спасяване при ядрен удар. Е, не целия. През 2012 г. властите се отказаха напълно от изграждане на "обекти на гражданската отбраната" на новите метростанции: по думите на заместник-кмета Марат Хуснулин "парите се харчат днес, а война, надявам се, никога няма да има". Дано Хуснулин да е прав.

А пък станциите по стария образец, построени преди 2012 г., наистина могат да защитят човек от поразяващия ефект на ядрения взрив. Ако започне ядрена война, херметичните врати ще се затворят, защитавайки всички, на които им е провървяло да се окажат вътре в станцията, от ударната вълна и от потока на радиация. 

Заемай всяко свободно място

Колкото по-дълбока е станцията, толкова по-големи са шансовете успешно да изчакаш ставащия горе ядрен апокалипсис. Така че идеалният вариант е най-дълбоката станция в столицата "Парк на Победата" (73 м), но като цяло подходящи са повечето станции в пределите на Кръговата метролиния: почти всички са на дълбочина над 30 м. Карта на станциите на метрото с посочена дълбочина има на сайта на кметството.

"Ако има пряко попадение на ядрена бомба в земята, то метрото най-вероятно няма да ви спаси. Ще има огромна детонация и ще се образува кратер", отбелязва в беседа с Furfur изследователят на метрото Александър Попов. "За щастие основният вариант за поразяване на по-голяма площ е въздушният взрив. Човек нищо няма да види и няма да чуе, няма да бъде облъчен от радиацията и няма да попадне в зоната на висока температура". Освен това станциите са оборудвани със запаси от питейна вода и провизии, които ще стигнат на няколко хиляди укрили се хора за няколко дена.

Къде точно да застанеш на станцията в тълпата от също толкова изплашени хора като теб? По-скоро там, където ще те завлече тълпата (внимавай само да не губиш близките, ако са с теб, и не се подавай на паниката) и чакай указания от полицията, която трябва да ръководи разполагането на хората при извънредни ситуации. Инструкцията на Министерството на извънредните ситуации предполага хората да бъдат настанени и на пероните, и във влаковете до пероните, както и в тунелите (не се страхувай, влаковете няма да тръгнат, може би никога). Така че стой или седи там, където ти кажат.

По-добре е да се побърза

Независимо дали тичаш към бомбоубежището или към най-близката станция на метрото, нямаш много време: от 10 до 15 минути (именно толкова време ще мине от момента, когато се разбере за ракетите и момента, когато те ще долетят в зависимост откъде са ги изстреляли). Според  нормативите на Министерството на извънредните ситуации и метрополитена вратите на метростанциите трябва да бъдат затворени херметически 10 минути след известяването на населението. В отделни случаи "се допуска увеличение на посоченото време до 15 минути", но не повече.

"Никакви молби за помощ на закъснелите няма да накарат вратите да се отворят отново", оптимистично предупреждава новинарски сюжет от 1997 година. И макар че са минали 20 години, правилата продължават да бъдат все толкова строги. Може би затова главната ни надежда за оцеляване е надеждата, че никога няма да има война.

Прочетете още: Подземните убежища на съветската власт и тайното Метро-2!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.