Светът е разделен на 24 часови зони, а в Русия има 11 от тях. Никоя друга страна в света не може да се похвали с толкова много часови зони (ако не се броят отвъдморските територии на отделните държави). Когато Източна Русия е в средата на работния ден, западните региони все още дълбоко спят. На второ място по брой часови зони са САЩ и Канада с общо 6 от тях.
Само си представи - преди 150 години изобщо не е имало часови зони. Градовете установяват така нареченото си "местно слънчево време", като средата на деня идва тогава, когато слънцето достигне своята най-висока точка на небето. След появата на железниците идва и нуждата от точно синхронизиране на времето с другите населени места, като първо са въведени часови зони в Обединеното кралство, САЩ и Канада, а след това и в други страни. По този начин се появява Средното време по Гринуич (GMT, т.е. времето в Лондон), а през 1970-те години то е заменено с по-точното Координирано универсално време (UTC).
В Руската империя железниците използват санктпетербургското време във всички посоки. Официално Русия се присъединява към системата на часовите зони едва след Болшевишката революция. През 1919 г. страната е разделена на 11 часови зони (границите им се пресичат покрай железници и реки). Впоследствие границите на часовите зони в Русия са преразгледани няколко пъти, в опит да бъдат приведени в съответствие с административните граници на регионите.
Ако си мислиш, че историята на часовите зони приключва с разпадането на СССР, помисли отново. През 2009 г. Русия решава да намали броя на часовите си зони от 11 на 9, но още през 2014 г. това решение е отменено, а по-късно някои региона се преместват между различни часови зони. Например Якутия вече има три часови зони (UTC +9, +10, +11). За да бъдат нещата по-лесни, хората в Русия често се ориентират по московското време, а не спрямо UTC и определят часовите си зони като MSK +1 и т.н.
През 1917 г. Русия за първи път преминава към лятно часово време: един час преди местното слънчево време, но четири години по-късно идеята за сменяне на лятното и зимното време е отхвърлена. През 1930 г. часовниците отново са настроени с един час напред, което е наречено "декретно време". В продължение на 50 години Съветският съюз живее по това време, а през 1981 г. отново е решено да се започне преминаване към лятно часово време и обратно. През 2011 г. правителството решава да отговори на оплакванията на руснаци, които трудно се адаптират към смяната на часовниците два пъти годишно (някои дори твърдят, че това се отразява неблагоприятно на тяхното здраве) и практиката отново е прекъсната. В резултат на това някои региони са с един час или дори два часа преди своето географско време! Оказва се обаче, че за постоянно е избрано погрешното лятно часово време. Правителството е бомбардирано с оплаквания от хора, които не могат да функционират нормално по време на онова, което те описват като изключително дълга и тъмна руска зима. След това през 2014 г. правителството постановява, че часовниците ще се върнат с един час назад и ще си останат така. Така вече пет години Русия живее в зимното часово време.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си