Едуард Хил – господин "Лалала"
Легендарния съветски баритон Едуард Хил е известен като "Символа на Ленинград" в по-младите си години. При все това той става най-добре запомненият моментен символ на интернет.
През 2009 г. човек, който е имал прекалено много свободно време, открива глуповато изпълнение на "Песен без думи" на Хил от 1976 година. Почти за една нощ Западът се запознава с народния артист на Русия, завършил музикалната консерватория, под формата на мем: неговата песен "Лалала" просто ей така става олицетворение на тролинга - явление, подкрепено единствено от глуповата усмивка на лицето му. След като тя цъфва във всеки форум и чат за коментари, песента му умилително става известна като "руския рикрол" за едни или "националния химн на интернет" – за други.
Онова, което не е толкова известно обаче е, че Хил си е направил шега. Първоначално озаглавена "Много се радвам, че най-сетне се завръщам вкъщи", тази луда балада описва историята на американски каубой. В един акаунт се твърди, че той променил текста, защото е имало вероятност песента да бъде забранена от съветската цензура (но също така се говори, че Хил не е могъл да приеме текста на автора на песента).
Както и да е, Хил превръща баладата в песнопение с безсмислени срички, които той изразително представя, влагайки голям живец. Това по-скоро е своеобразен протест за онова време (отколкото симптом за неправилно изтълкуван "странен" музикален вкус в Русия).
Витас – "7-ият елемент"
Витас, протежето на Едуард Хил с безсмислени шумове и смущаващи изражения на лицето, печели слава в интернет на Запад към 2015 година. Макар гласът му да има диапазон от пет октави и той да прави сравнително плодотворна ранна кариера в Русия и Китай, интернет не се интересува от него до момента, в който "7-ият елемент" не разкрива пълната си странност.
Трудно е да се определи какво точно е привлекателното във видеото, но вероятно това е смесицата от необикновените детински мимики на Витас и мигновеното смущение, което човек неизбежно изпитва от бързото движение на езика му. Сега вече със 111 милиона гледания в YouTube, вечната шокираща стойност на "7-мия елемент" го превръща в мем с трайни последици.
"Стекловата" – Новий год
Има "направи си сам", но има и "Стекловата".
Този хит от малко празненство през 2002 г. на нискобюджетните "Бекстрийт Бойс" става супер хит в мрежата едва през 2007 г., възкачвайки се на трона на "най-лошото музикално видео на всички времена". Лесно може да се разбере защо: зеленият екран, апатичното изражение по лицата, изрусените кичури и ужасяващият плейбек са все неща, които не им помагат особено. И така песента се превръща в забележително новогодишно явление.
При все това, след първоначалното веселие, "Новий год" става истинско извисяване. В крайна сметка това са само четири момчета от сиропиталище, които се опитват да постигнат успех. Погледнете ги – те искат да дадат най-доброто от себе си и се забавляват, а гласовете им никак не са лоши. И ако не намирате "Новий год" поне донякъде за мила песен, вероятно сте ужасен човек.
Hard Bass School – Наркотик Кал
"Националният химн на гопника" е може би най-известната песа на хард бас на всички времена (жанр, който става мем сам по себе си). Въпреки здравословното ѝ послание против наркотиците, песента олицетворява всички прототипи на субкултурата "гопник": краен хедонизъм, показност, ниска руска култура и манталитет на показването на среден пръст. В резултат песента излита заедно с възхода на мем страници като Squatting Slavs in Tracksuits (Клекнали славяни в анцузи) и вече е достигнала невероятните 26 милиона гледания в YouTube.
Ремикс на песента (изненадващо безпроблемно) върху танц на Червена армия също привлича впечатляващите 19 милиона гледания:
Химнът на СССР
Иронично или не, възраждането на химна на СССР в мрежата е резултат на умел тролинг. Този техно ремикс от 2014 г. се определя като ранен катализатор на превръщането на химна в мем:
Оттогава химнът е възпроизвеждан безброй пъти като "винаги готов", предизвикващ остри реакции, спасител на генеричен материал за хитове и тенденции.
Има безспорна протокативност в това да бъде използван за озвучаване на детски рисувани филми - вижте съветския Барт:
Същото се отнася и за баналната тенденция потребителите на YouTube да реагират:
А що се отнася до американските деца, които замениха американския национален химн на училищно събрание и накараха цялото училище да стане на крака за съветския химн, то тяхната политическа преданост не е ясна, но вероятно това е шега. Може би.