Портретната фотография винаги е била сред основните интереси на Юрий Чичков. Снимките на руски и международни знаменитости, спортисти и политици от обектива му са попадали на кориците на водещи руски списания.
"Всеки човек, известен или не – той винаги е нов свят и това е много интересно".
Веднъж на Юрий му се приисква да направи антропологически проект и да изследва човешкото лице в дълбочина, да проследи как то се променя с времето и под въздействието на различни фактори. Тогава и решава да заснема наборни войници.
Първия портрет на новобранец от този проект фотографът прави преди влизането в казармата, втория – почти след година, месец преди демобилизацията.
Чичков записва само имената на героите си и месторожденията им, като умишлено пропуска останалите детайли от биографиите им. "Бих искал лицата им сами да говорят за себе си".
Минималистичните портрети са направени в крупен план, с мека фонова светлина, която не отвлича вниманието от лицата на героите.
В подхода си си фотографът се вдъхновява от свой колега – германецът Мартин Шулер (Martin Schoeller), известен с демократичния си подход към снимките: на кадрите му и президентите, и бездомниците изглеждат еднакво.
За работата над серията Чичков получава официално разрешение от руското министерство на отбраната. Първата снимка става забавна: "Дойдох в казармата с оборудването си, пред мен изведоха на плаца войниците и казаха: "Избирай, когото искаш!". Беше неловко, приличаше на рекламен кастинг. Но веднага казах, че това е доброволен проект и, ако някой не иска да се снима, то и не трябва".
"Хората в Русия не обичат много да се снимат, безпокоят се по различни поводи".
Проектите на подобна тема, разбира се, не са малко, но това не плаши фотографа. Той смята, че това е само инструмент, който може да разкрие различни теми. "За да построиш дом при всички случаи ти трябват чук, пирони и тухли – еднакви инструменти".
Юрий не прави собствени изказвания и обобщения относно това как армията е повлияла на неговите герои. "Някога дори не може да се обясни с думи каква промяна е настъпила с човека, това само на ниво емоции може да бъде разбрано по снимките".
Единственото, което отбелязва фотографът, е това, че по време на втората си снимка войниците са били радостни, че службата им е към края си. Всички са тъгували за дома, роднините, приятелите и любимите си.