"Моята цел е да науча хората да виждат красотата на сградите, да я оценяват, пазят и съхраняват".
Ерик Шахназарян не е фотограф, той просто обича своя град. Неговият профил в Instagram – "Скритата Москва" – разказва за сложния процес по наблюдението на простото: за съхраняването на града с неговите дървени прозорци и врати, ковани огради, брави и подови мозайки.
"Идеята за проекта се роди по време на разходка из града, когато станаха силно забележими измененията във външния облик на сградите: поставянето на климатици по фасадите, пластмасовите прозорци вместо дървени, надстройките, изкривяващи облика на сградите".
"Стана ясно, че едновременно с външните изменения вътре в сградите протичат не по-малко значителни престройки, водещи до унищожаването на декоративните елементи: стенни фрески, прозорци, камини, огради на стълбища, подови настилки".
Ерик работи в оркестъра на Болшой театър, където свири на флейта от 15 години. В свободното от репетиции време музикантът се разхожда из града и го изследва, като наблюдава промените.
"Всяка сграда с история е уникална по своему. Тя може да е напълно незабележителна отвън и уникална отвътре. Или обратното. Трябва задължително да се обръща внимание на детайлите: както външните, така и вътрешните. Именно те могат много да разкажат за сградата".
Днес акаунтът "Скритата Москва" има 16,3 хил. последователи. "В по-голямата им част на московчаните не им е до външния облик на града. Въпреки това има и немалко такива, за които съдбата на града и неговата история не са безразлични. С всяка година те стават все повече. Мога да съдя за това и по съобщенията, които ми изпращат неравнодушни последователи".
Ерик се гордее с това, че успява да съхрани някои неща именно благодарение на проекта си. "Спасихме невероятната красота на кована ограда на стълбище в модернистки стил, която искаха да пратят за брак. Скоро тя ще заеме мястото си в помещение, където може да отидеш и да се полюбуваш на майсторството на ковачите, сътворили това чудо преди повече от 100 години. Ще съобщя за това на страницата "Скритата Москва" в най-близко време".
Понякога заради интереса си на Ерик му се налага да рискува. "Веднъж се оказах в къща, която е построена преди над 100 години. Вратата на черното стълбище се оказа отворена. Влязох вътре. Удивих се, че вратата е отворена и вътре няма никого. Реших да разгледам помещението. Когато се върнах се оказах заключен: от външната страна на вратата висеше катинар. Наложи се да изляза през прозореца и да се спусна по дърветата".
Някога жителите на домовете се отнасят с подозрение към човека, снимащ входа им. "В наше време хората по-рядко се доверяват и се отнасят подозрително към непознатите. И ги разбирам. Има и такива, които не се боят да пускат в домовете си, разказват удивителни истории за себе си, своите семейства и с такива хора се случва да си общуваме и занапред нееднократно".
"Искам да разкажа за това колко е прекрасен домът, когато като пъзел всички негови детайли са събрани заедно, показва се първоначалният замисъл на архитекта и колко важни са тези детайли за цялостното възприятие на облика на дома".