"Призивът на военна служба [в страната] постепенно остава в миналото", заяви президентът на Русия Владимир Путин в средата на април, и в обществото отново се заговори за дългочаканата отмяна на обезателната служба за мъжете в Русия.
Държавният глава акцентира на това, че се появява все повече висококласна техника, която може да бъде управлявана само от професионалисти. А следователно, за да се подготви необходимият специалист, трябва повече време от годината, която мъжете в Русия са длъжни да прекарат във войските, защитавайки Русия.
Ядрото на руската армия днес са щатните войници
От края на 2000-те години в страната работи програма по модернизация на армията. В рамките ѝ за закупуване на техника са отделени около 22,5 трлн. рубли (около 350 млрд. долара по днешния курс). Към днешния ден делът на съвременната техника съставлява 68% от общия брой въоръжение, останало включително от съветски времена. Да го кажем така – това не е малко за страна с войска от 1 013 628 души и площ от 17 млн. кв. км, която трябва да се защитава.
Днес в руската армия служат около 384 000 щатни войници. Такива данни дава Генералният щаб на Руската федерация в края на 2018 година. При това министърът на отбраната постави задачата броят им да се увеличи до 475 000 до 2025 година.
Останалите са наборници и офицери от въоръжените сили.
Кого вземат?
Изискванията за редовната армия се определят от закона "За военната повинност и военната служба". Според него кандидатът трябва да покрива определени медицински показатели за избрания от него род и вид войски, както и да има определена физическа подготовка (да е бърз, издръжлив и силен).
При това възрастовият таван е поставен на 40 години. Образованието не трябва да е по-ниско от средно, а зад гърба си трябва да има година в казармата. При това не трябва срещу него да се водят съдебни дела.
Ако човек покрива тези показатели, то той е добре дошъл в армията в чин "редник" и с възнаграждение от около 30 000 рубли (около 500 долара). Сумата зависи от региона и условията на службата, както и от заеманата длъжност.
Лек ли е животът на професионалния войник
Човекът "на договор с държавата" има напълно различен правен статус от "наборника", който е длъжен да прекара една година от живота си в защита на своята страна. Професионалните войници са на практика равни по права с офицерите. Имат ясно определено работно време, могат да си позволят да живеят в собственото си жилище, а не в казарма. Могат свободно да влизат и излизат от територията на военното си подразделение.
При това получават заплатата си два пъти в месеца. Винаги. Без закъснения. Имат стабилен договор и не трябва да се безпокоят за утрешния ден и за възможната загуба на работата си.
Въпреки това, с всички тези предимства, съществуват и сериозни минуси. Тук, за разлика от обичайната работа, не можеш да кажеш на шефа си "не, няма да направя това" или просто така да решиш в един прекрасен ден да напуснеш работа, когато ти писне. Понятието "служба" не предполага свобода и своеволия. Когато е дадена заповед "в атака", трябва да излетиш от окопа под дъжда от куршуми и да се нахвърлиш на врага. Без въпроси.
Подготовката за такъв хипотетичен случай започва от малкото: "отиди и донеси", многокилометрови походи, стрелби, полеви учения, обслужване на техниката и т.н. А тези с "особен характер", мързеливите и свободоюбивите могат, в случай на провинение или нарушение на устава на Въоръжените сили, да бъдат пратени за превъзпитание в дисциплинарен батальон – един вид войнишки затвор със сходни правила и ежедневие като в обикновен такъв.
Затова такъв вид психологическа и физическа подготовка на мъжете е необходима в случай на война или криза.
Защо засега не могат да се откажат от задължителната военна служба
Първо, "наборниците" са главният резерв на въоръжените сили в случай на война. Това са вече физически, а и главното – психически, подготвени за служба в армията хора. Те умеят да стрелят, владеят навиците за боравене с техника (макар и не на нивото на специалистите, прекарали години в разчетите за ПВО), а и най-важното – знаят какво е дисциплина и заповед.
Второ, наборът на допълнителни щатни военнослужещи засега е скъп за страната. Тя може да подготви такива само постепенно.