Представете си следното: Москва и Вашингтон не успяват да постигнат дипломатическо решение на конфликтите си и пускат в действие ядрените си оръжия. Унищожават големи градове, като ги превръщат в морета от огън: при толкова високи температури дори железобетонът изгаря. Пожарите са толкова мащабни, че пораждат огнени бури, които не само убиват всяко живо същество, но и изхвърлят огромно количество пепел в атмосферата. И тук започват истинските проблеми.
Смъртоносно охлаждане
Getty Images
Пепелта и прахът се издигат до стратосферата, където формират гъсти слоеве облаци, които блокират слънчевата светлина. "След сформирането на облаците от пепел, слънчевите лъчи не могат да достигнат земята, което води до внезапно застудяване", пише съветският математик Никита Мойсеев, който ръководи разработката на математически модел за екологичните последици от евентуална ядрена война през 1980-те.
"Според нашите изчисления през първия месец след ядрената война средната температура на Земята ще падне с 15-20, може би дори с 25 градуса по Целзий, а след това ще продължи да се понижава в продължение на още няколко месеца", допълва Мойсеев.
Моделът, който той разработва заедно с колегите си, предполага, че ядреният конфликт ще се случи в Северното полукълбо; така САЩ, Европа и СССР ще бъдат напълно унищожени от атомни бомби с еквивалент 5-7000 мегатона ТНТ.
При този сценарий естествено и останалата част от планетата не може да се надява на нищо добро. В продължение на няколко месеца ще властват "ядрен здрач" – постоянна нощ без никакво слънце – и "ядрена зима", които ще замразят земята на дълбочина няколко метра и ще лишат оцелелите от достъп до вода. Ако към това добавим и глобалния купол от пепел, който ще покрива земята за няколко месеца, както и огромното количество радиация, бури и тайфуни, които ще връхлетят бреговете заради климатичните смущения и масовия глад – всяко живо същество ще бъде застигнато от неизбежна смърт.
"Човечеството няма да може да оцелее евентуална ядрена зима", категоричен е Мойсеев. "Никой няма да остане жив, за да стане свидетел на следядрената пролет".
Учени се обединяват срещу войната
Думите на Мойсеев са поместени в неговия труд "Алгоритми на развитието", написан през 1987 година. Няколко години по-рано, през 1983 г., две отделни групи учени – американски и съветски – стигат до същия извод и за първи път концептуализират хипотезата за ядрена зима.
В САЩ д-р Карл Сейгън – прочут астрофизик, който активно говори за ядрената война, през октомври 1983 г. публикува статия в популярното списание Parade с аудитория от 10 милиона читатели. "Изложихме нашата цивилизация и нашия вид на заплаха", пише Сейгън, като обрисува ужасяващите последици от евентуалната ядрена война.
AP
По-късно, заедно със съавторите си, Сейгън публикува статия в Science, като обяснява възможността за ядрена зима на професионалистите от цял свят, но статията в Parade е може би по-важна, тъй като тя алармира обикновените американци.
На другия край на планетата съветският геофизик Георгий Голицин представя своите проучвания за световното захлаждане след евентуалната ядрена война – всъщност той го прави още по-рано, през май 1983 година. Това не е случайно: Голицин и Сейгън се познават доста добре; и двамата изучават атмосферата, включително на други планети, което в крайна сметка помага на Голицин да моделира възможността за ядрена зима.
Юрий Простяков
"Разбрах какво се случва, когато има много прах във въздуха, защото това може да се наблюдава редовно на Марс", казва Голицин. "По време на глобалните прашни бури температурата пада значително, просто защото слънчевите лъчи не достигат земята".
Голицин прави аналогията и по-късно конструира теория (през 1984 г.), която впоследствие е потвърдена от по-задълбочените изследвания на Никита Мойсеев.
Сценарий за деня на страшния съд или глобална измама?
През 1980-те концепцията за ядрената зима шокира света. Тогава социалистическият блок и Западът са на ръба на военен конфликт – в Европа са разположени американски ракети Pershing, които могат да стигнат до Москва за 8-10 минути. Новините за евентуална ядрена зима още повече засилват глобалното усещане за страх.
Това предизвиква промени. През 1985 г. след първата си среща на върха в Женева Михаил Горбачов и Роналд Рейгън заявяват: "Ядрената война не може да бъде спечелена и не бива да се води". След по-малко от 10 години Студената война приключва и опасността от ядрена война между Русия и САЩ става далеч по-малко вероятна. Но остава един въпрос – правилна ли е била концепцията за ядрена зима?
Няколко учени отправят остри критики към изследванията на Сейгън, Голицин и Мойсеев, като ги определят като погрешни и съмнителни. "Компютърните модели са толкова опростени, а данните за дима и други аерозоли са толкова незадоволителни, че учените не са могли да кажат нищо със сигурност", отбелязва през 2011 г. Американският институт по физика.
Въпроси и съмнения
Нещо повече – последиците от Войната в Персийския залив (1990-1991) отслабват позициите на Сейгън в САЩ. Той предрича, че бушуващите огньове от петролните кладенци ще предизвикат ефект, подобен на този от ядрената зима, като глобалните температури ще паднат с няколко градуса и вероятно ще доведат до "година без лято", подобно на прословутата 1816. Нищо подобно обаче не се случва.
"Винаги съм смятал, че "ядрената зима" е измама и е научно неправилна", казва основният опонент на Сейгън д-р С. Фред Сингър след събитията в началото на 1990-те. В Русия също има учени, които не са съгласни с хипотезата за ядрената зима. Един от тях е Сергей Утюжников от Московския институт по физика и технологии. В своята статия от 2001 г. "Симулация на замърсяването, причинено от пожари в атмосферата", той твърди, че по-голямата част от пепелта и прахът ще останат в по-ниските слоеве на атмосферата и няма да достигнат стратосферата.
"Примесите се отмиват от дъждовете и нямат сериозно въздействие върху климата", казва Утюжников и отхвърля хипотезата за ядрената зима.
Въпреки това тези критики не означават, че хипотезата за ядрената зима е изчезнала: всъщност тя все още има много поддръжници. Например през 2018 г. Джошуа М. Пиърс и Дейвид Денкенбъргър публикуват статия, в която твърдят, че употребата на над 100 атомни бойни глави ще доведе до глобална климатична катастрофа.
Дискусиите продължават и вероятно няма да приключат скоро. Естествено, има само един начин да разберем със сигурност дали хипотезата за ядрената зима е вярна – да започне ядрена война. Но да се надяваме, че човечеството ще прояви здрав разум, за да не разберем никога.