"Никой не си мислеше, че ще има толкова загинали", споделя една от пътничките Марина Ситникова пред руското издание Snob. По време на инцидента тя седи на 10 ред и, както си спомня, никой не успява да избяга от задната част на самолета. "Видеоклиповете показват, че всички са викали в кабината по време на кацането, но аз самата бях в ступор, струваше ми се, че е пълна тишина. Не можех да чуя или видя нищо в дима", спомня си тя.
На 5 май вечерта пътническият самолет SSJ 100 излита от летище "Шереметиево" в Москва и се насочва към Мурманск. Но само 10 минути след излитането му го удря мълния. Това води до загуба на радиовръзките и на автоматичния контрол на системите, поради което пилотите изискват връщане в "Шереметиево" за аварийно кацане.
В този момент няма никаква паника, споделя Владимир Евменков, оцелял пътник от шестия ред, който седи до прозореца и вижда как светкавицата удря десния двигател два пъти. "Почти счупих врата си от страх, че самолетът се запалва, но нямаше пламъци", спомня си той. "Казаха ни, че поради технически проблеми се връщаме в Москва".
"Имаше силен взрив - очите ми почти изскочиха"
Приземяването обаче се оказва грубо: самолетът отскача и успява да "кацне" едва на третия опит, повреждайки резервоарите за гориво отдолу и възпламенявайки зоната в близост до опашката. "Бяхме толкова уплашени, почти загубихме съзнание", казва Петър Егоров още един оцелял от седмия ред, пред вестник "Комсомолская правда". "Самолетът скочи по площадката за кацане като скакалец и после се запали на земята!"
AP
"Всичко се случи внезапно, със светкавична скорост", казва Марина Ситникова. "Имаше силен взрив - очите ми почти изскочиха - за секунда беше малко по-тихо, една трета, а после дим и започна да гори моментално! "
Според оцелелите, въпреки че хората са се втурнали към изходите, там нямало струпване от хора. Стюардесите бързо са отворили изходите и дотогава всички просто са чакали. Някои спекулират, че евакуацията е била забавена от някои пътници, които събирали багажа си, но Владимир Еменков отбелязва, че някои са взели чантите си, защото нямало какво друго да правят, докато чакат да се отворят вратите.
"Не бях първият от опашката за изхода, а, когато се изправих, не можех да се придвижа напред. Имаше една жена с дете близо до мен и те дори не се опитваха да се движат, може би поради страх да вдишат въглероден оксид, плюс това да бягат към изхода в този момент би означавало да тичат през хората. Така че за известно време просто стоях на пътеката", спомня си той, като добавя, че в този момент някои хора са взели чантите си, защото не са имали възможност да се преместят. "Държах документите си там, така че ги сграбчих и когато хората започнаха да се движат, аз продължих към изхода."
Никой след 12 ред не оцелява
Дмитрий Харинин, друг пътник, който седи на 10 ред, също си спомня, че всички са били седнали, преди самолетът да спре, и след това да продължили към изходите, както обикновено когато това е позволено. "Грабнах паспорта си и се преместих към изхода. Първо пуснах трима или четирима души и, когато усетих топлината отзад, тръгнах към изхода", обяснява той.
Xinhua / Global Look Press
"Не се обърнах да видя какво се случва зад мен. Защо? Не знам. Направих няколко крачки. Имаше светлосин дим. Но беше възможно да се премине през него. Тогава изведнъж всичко се покри с гъст черен дим. Беше невъзможно да се диша. Наведох се до седалките, където имаше по-малко дим и поех няколко вдишвания, достатъчно, за да стигна до изхода. Там димът свърши и видях две стюардеси, които помагаха на пътниците да се евакуират.
Той добавя, че не е видял никой да забавя евакуацията, като е взимал багажа си. "Ако някои имаха чанти, те бяха малки - дамски чанти, малки раници ... Някои хора избягаха, без дори да вземат нещо, аз го видях лично".
Както Татяна Касаткина, стюардеса на трагичния полет, си спомня, цитирана от Lenta.ru, хората са започнали да се изправят от местата си по време на кацането, обаждайки се на роднините си и казвайки, че самолетът гори. "Всичко се случи толкова бързо, че нямахме секунда да мислим", спомня си тя. "Избутвах пътниците към изходите. Дърпах някои от тях за яките, за да не забавяме евакуацията".
"Аз бях последният, който напусна самолета, и никой не ме последва…", казва Олег Молчанов, чието място е на 12 ред.
"Мисля, че толкова много хора са загинали, защото пожарът, разбира се, е стигнал до края на кабината. Задният изход не се отвори, но хората си мислеха, че ще избягат от най-близкия изход. Мисля, че пътниците в опашката просто нямаха никакъв шанс да избягат. Надишаха се с въглероден оксид и керосинът беше навсякъде. Само тези, които бягаха напред, можеха да оцелеят. В задната част нямаше кой да ги спаси", казва той пред Meduza.
"Не видях никаква тълпа по време на евакуацията", спомня си Марина Ситникова. "Спомням си как видях хора да пълзят, за да стигнат до изхода. Честно казано, бях спасена от стюардесата". В един момент тя губи съзнание и не знае какво да прави. "Изведнъж чух някой да командва: "Бързо! Бързо!", така че намерих сили и изтичах към гласа".
Следствен комитет на РФ/Moskva Agency
По-голямата част от загиналите са от местата в опашката на самолета. Джереми Брукс, гражданин на САЩ, също е сред пътниците, които загубиха живота си, седял на 15 ред. Той така и не е имал шанс да избяга.
"Всеки гледат да обвинят спасителния екип, но според мен те работиха изключително добре", казва Дмитрий Харинин. "Никой не би могъл да знае траекторията на самолета, къде ще кацне и че ще се запали - нямаше индикация, че такава катастрофа ще се случи".
В момента властите разследват причините за катастрофата, включително възможни технически грешки на борда и неблагоприятни метеорологични условия. Докато обществото чака окончателната причина, на Change.org вече е създадена специална петиция за забрана на Sukhoi Superjet 100 при полети в Русия и идентифициране на проблемите със самолета и привеждане на отговорните в съда.