Не само морето: какво привлича московските ученици в България?

Годините минават, времената се променят, а България все още остава една от най-популярните дестинации за руските туристи (през 2018 г. у нас са дошли 512 хиляди руснаци). Някои идват тук, за да се наслаждават на слънцето, други - за да се погрижат за здравето си, а учениците от Лицей 1553 "Вернадски" посещават България, за да изучават "жива наука". Що е то разбрахме от разговор с Наталия Котова, един от първите участници в този проект, а сега и част от ръководителите му.

"Особено"  училище

Лицей 1553  се различава от другите училища още от самото си създаване през 1992 година. Учредителите на Лицея - тогава още млади учени и членове на туристическия клуб на Московския държавен университет (МГУ) -  си поставят за цел да направят процеса на получаване на средно образование не просто скучен и "задължителен", а интересен творчески процес. И те правят това чрез непрекъснати изследвания, включително и в рамките на експедиции. Всяка година всички ученици участват в такива в цяла Русия, за да изучават историята на родната си страна. Посещенията на старите руски градове и тематичните пътувания по най-различни маршрути - Крим и Кавказ, Карелия и Алтай – не са просто туризъм. Програмата на Лицея също така предвижда задължително посещение на допълнителни часове и писане на курсови работи.

През 2009 г. Лицеят решава да разшири географията на своите експедиции и, с подкрепата на  средно училище "П.Р.Славейков" (Кърджали), през 2010 г. изпраща първата си група в България.  Сред тях е и Наталия Котова.

От участничка до ръководителка

"Това пътуване през 2010 г. беше много ярко. За първи път бях в България" – споделя Наталия – "С нас имаше геолог, затова научихме  много за минералите. Българската природа е впечатляваща", добавя тя.

Днес годишните пътувания до България до голяма степен се дължат на Ася Щайн, преподаватела по чужда литература, митология и семиотика и автор на програмата на историческата експедиция. След като завършва филологическия факултет на МГУ и защитава  дисертация за палеославистиката, Наталия се завръща в родното си училище и започва да помага на организацията.

"Сега пътуването става по-организирано, има по-малко лекции и повече практична работа, куестове, различни форми на интерактивност", казва тя. Група ученици от 20-25 души, придружени от 4 учители, изследват различни етапи на българската история. Освен това учениците се запознават и с българския език.

"За тези, които влизат в лицея (набирането започва от 7 клас), се осигурява курс – въведение в славянската филология, така че всеки да има минимална филологическа подготовка. Учениците винаги са придружавани от учители, които, разбира се, превеждат, ако това е необходимо."

Планове за 2019 година

"Опитваме се да изградим маршрута си в съответствие с хронологията, т.е. от древността до наши дни, за да проследим процеса на развитие".  Програмата, съставена от Ася Щайн, обхваща тракийското наследство на територията на България. С появата на друг ръководител в лицето на Наталия към това се добавя и историята на българското християнство.

Пътуването е насрочено за края на юни и ще продължи малко повече от седмица. Плановете включват посещение на комплекса Перперикон, Долините на тракийските царе, Белинташ, Пловдив, Велико Търново и Арбанаси. Съгласете се, не е  най-очевидният туристически маршрут.

"Никога не съм прекарвала времето си като "типичен руснак" в България", казва Наталия.

Жива наука

Нетипичните маршрути изискват специална подготовка - интелектуално и физическо. Изкачването на Шипка и Белинташ в горещината под българското слънце не би могло да е възможно без спазване на техниките за безопасност и без помощта на българските колеги - ако е възможно, предоставят се автобуси за преминаването на големи разстояния. Освен това участниците са изправени пред изучаването на доста труден материал - трябва да си дорасъл, за да изучаваш тракийската митология, женския култ и други специфични моменти от древността. Затова учениците са поканени да вземат участие в експедицията само след 8 клас.

Благодарение на дългогодишното приятелство на Ася Щайн с проф. Николай Овчаров и Таньо Танев изучаването на сложни исторически материали става по-достъпно и по-интересно. "За нас беше важно екскурзиите да се провеждат точно от тези хора", споделя тя. Проф. Овчаров, който откри Перперикон, отново го преоткрива с нова група студенти, като продължава идеята на основателите на лицея - да следят научната мисъл, да учат на мислене, а не да дават готови отговори. "Идеята е да се чувства живата наука".

Ако срещнете организирана група руски тийнейджъри в някое от гореизброените места в края на юни, трябва да знаете, че са именно тези, за които ви разказваме днес.

Разказваме ви и за едни "Българи" в Русия: запознайте се с 5 села, носещи името на нашия народ!