Армейската общност е социална група със своята негласна йерархия. Става дума не за длъжностите и званията, а за положението в мъжкия социум, в който наборниците разпределят отговорностите и привилегиите помежду си. Основен принцип при разпределението е срока на службата.
По-рано, преди да съкратят службата от 2 на 1 година, този феномен се наричаше "старшинство" и предполагаше сериозен (на практика затворнически) контрол на "старшите" пред "младшите". Но през последните години поради съкращението в срока и усилването на гражданския и офицерския контрол, той има по-скоро "образен" характер и отговорностите се разпределят от наборниците в армейската база.
Духове
Варвара Гранкова
Духовете в армията са наборниците в първите 100 дни от службата им.
За болшинството от градските момчета това е нелек физически и психологически период от живота, когато им се налага да изпълняват монотонна физическа работа от сутрин до късно вечерта, а също така самостоятелно да решават проблеми "без мама и татко", а да се борят за "място под слънцето" в мъжкия колектив. Казано просто, да решават помежду си в кой ден кой ще мие пода и тоалетните, а кой ще стреля с автомат на полигона.
Това е времето, в което човек разбира всички прелести на армейския живот – чистенето, наряда по части, който може да се окаже многокиломеров марш-поход. Именно в първите месеци произтича психологическата криза, след която човек става по-силен или побягва в медицинския пункт или болницата, където и прекарва останалата част от службата си.
В този период човек научава фрази като "мием оттук до обяд", тъй като процесът на чистене и привеждане в порядък в армията е цяло изкуство, на което те учат с особено внимание. Войникът се учи, че всичко трябва да блести – започвайки от казармата с армейска техника и приключвайки с облеклото и външния вид. В армията дрехите ти трябва винаги да са чисти и изрядни (с изключение на полевите тренировки), трябва да си винаги гладко избръснат, а кубинките ти трябва да лъщят! Много бивши наборници твърдят, че именно в този период са се научили на ред за целия си живот.
Първите месеци от службата могат да се нарекат период от живота с повишени изисквания при отсъствие на права.
"Трябва ви само свеж въздух", обичаше да казва нашият командир в първия период от службата.
Слонове
Варвара Гранкова
Слонът се разшифрова като "войник, обичащ лудото натоварване". Този период започва от вторите 100 дни служба и се характеризира с преход от домакинския живот на войника към бойното му дежурство.
За да е ясно, Родината се защитава 24/7 и отговорностите на редовния войник се простират от охрана на границата с АК-74 до подготовка на изтребители и бомбардировачи за излитане. Във връзка с това смяната на бойно дежурство се дели на 24 часа с почивка за тричасов сън. Човек трябва да е психически и физически готов за това, защото само част от всички наборници ще преминат от чистенето на помещения и миенето на пода в действителната армейска служба.
В същото време "старшият" прехвърля част от отговорностите си на застъпилите служба, а също така учи "младите" заедно с офицерите да защитават Родината.
Благодарение на това някои получават своеобразни привилегии. Главната от които е "уволнение за уикенда", когато можеш да излезеш в града и да се видиш със семейството си.
Дядовци
Варвара Гранкова
Човек се превръща в дядо по време на "смяната", когато "старшият" си отива вкъщи и ви водят "младите" в частта, които започвате да юркате и да готвите за бъдещата служба. Този период е от около 200 до 300 ден от службата. Нарядите и бойните дежурства са норма. Вече не се страхуваш да будуваш с дни напролет и знаеш къде и как да се скриеш от очите на офицерите, за да си отдъхнеш.
По това време вече те уважават и офицерите, общуват с теб, ако не на равни начела, то поне като "старши" наборник, на когото му предстои да си търси заместник за поста си.
Да, офицерите се вслушват в мнението на "дядовците", що се касае до "младите", тъй като те живеят, общуват и ежедневно изпълняват заедно определени работи.
Дембеля
Варвара Гранкова
Дембел е производно от думата "демобилизация" или уволнение от служба. Дембелят е човек след публикуването му в списъците с уволняващите се и отиващите в запас.
Това са последните два месеца служба, когато можеш да си отдъхнеш и леко да се поотпуснеш. През това време човек прехвърля всичките си задължения на раменете на младото попълнение и живее за собственото си удоволствие. Можеш дори да излекуваш по-ранните си "болежки" във военната болница за държавна сметка и да се концентрираш над това с какво ще се занимаваш като се върнеш вкъщи.
Същевременно някои от наборниците през последните месеци от службата работят над "дембелските акорди" – стремят се да направят нещо добро и полезно за частта и да оставят добър спомен за себе си.
Един от моите колеги например прекара последните месеци служба, устройвайки тренажорна зала за офицерите.
"Дембелският акорд" е напълно доброволен и не носи задължителен характер.