Учените прогнозираха как глобалното затопляне ще се отрази на сибирския климат

Река в Сибир

Повишаването на средните годишни температури ще направи климата на Сибир много по-мек и по-подходящ за човешки живот до 2080 година. Това пишат руски и американски климатолози в списанието Environmental Research Letters.

"В случай, че емисиите на парникови газове не бъдат спрени, температурите през януари в Сибир ще се увеличат с 9°C, юли ще стане по-горещ с 5,7 °C, а валежите ще се увеличат със 140 мм. В резултат климатът ще се смекчи и площта на вечната замръзналост ще намалее с 25% до 2080 г.", каза Елена Парфенова от Института по горите на Сибирския клон на Руската академия на науките в Красноярск.

Арктика, заедно с планинските ледници, остава един от най-уязвимите региони от глобалното затопляне. През последните години средните годишни температури в Арктика вече са се увеличили с 6-7°C. Учените смятат, че в бъдеще топенето на арктическия лед значително ще повлияе на циркулацията на теченията и ще доведе до необратими промени в климата на Земята като цяло.

Две явления са признати за основна последица от затоплянето: преместването на климатичните зони (и съответно миграцията на представители на флората и фауната) и промяната в сроковете на настъпване на сезоните. Неотдавна се оказа, че пролетта идва в руската и канадската Арктика две-три седмици по-рано от нормалното, а скоростта на топене на вечно замръзналата вода и степента на оттегляне на ледниците всъщност се е удвоила.

От една страна, както Парфенова и нейните колеги отбелязват, тези процеси ще имат много отрицателно въздействие върху работата на вече съществуващата арктическа инфраструктура и могат да доведат до сериозни промени в екосистемите.

От друга страна, изменението на климата може значително да улесни човешкия живот, тъй като зимите ще станат по-леки, а почвите - по-продуктивни и достъпни за селското стопанство. В резултат регионите на Източен Сибир, Далечния Изток, Аляска и канадската Арктика могат да бъдат по-привлекателни за хората от южната част, където ще царуват топлина и суша.

Въз основа на тази идея руските и американските изследователи се опитват да оценят как ще се промени животът в азиатската част на Русия. За да направят това, те прилагат настоящите климатични модели и два основни сценария за събития, разработени от Междуправителствения панел по изменение на климата в ООН (IPCC).

Учените комбинират тези прогнози със социално-географски карти на Сибир и Далечния Изток, изготвени още от съветските географи и икономисти. Според климатолозите тези региони се различават главно по факта, че на тяхна територия няма зони с "благоприятни" и "най-благоприятни" условия.

Такива обаче ще се появят, дори ако емисиите на парникови газове бъдат ограничени до максимум. Така гъстотата на населението в азиатската част на Русия ще може да нарасне пет пъти, както и привлекателността на тези територии, докато площта на напълно необитаемите площи ще намалее до 50%.

Ако световната общност не успее да спре увеличаването на емисиите на парникови газове, климатът в Сибир и Далечния изток ще стане още по-благоприятен. Според изчисленията на учените в този случай около една трета от тази територия ще бъде подходяща за живот.

"Азиатската част на Русия все още е едно от най-студените места на Земята. В бъдеще, когато климатът стане по-топъл, производителността на тези земи и способността им да подкрепят населението ще нараснат значително, което ще определи скоростта на развитие на тези нови територии", заключава климатологът.

Други научни прогнози за глобалното затопляне твърдят, че САЩ ще е основна жертва, а Русия ще спечели!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"