Руските младежи издигат "Жигули" в култ. ЗАЩО?!

Николай Шевченко
За членовете на "Бойна класика" тунингованата бричка е начин на живот, а не средство за придвижване.

Рано сутрин е и по федералната магистрала от Москва на запад се носи колона от "Жигули". Вали дъжд. Лошите чистачки и леко издутото предно стъкло влошават видимостта. Шофьорът отваря страничните стъкла, подава глава, излага лицето си на дъжда и натиска газта. Пред него е състезателното трасе Moscow Raceways и срещата на участниците в движението "Бойна класика".

"Бойна класика" е неформална общност на любителите на "тазовете" (така руснаците на шега наричат продукцията на АвтоВАЗ, иронизирайки качеството ѝ). Собствениците на всички модели "Жигули" от 01 до 17 се събират в едноименното интернет общество и "пилят гуми" в столицата и в регионите. Но веднъж годишно те се срещат на определено за целта място, за да се видят очи в очи. На 29 юни 2019 г. любителите на "тазове" напълниха подмосковската писта.

Тинейджъри на тазове

След като платят входа на касата, зрителите минават през тесния коридор на подмосковската състезателна писта и влизат на огромната площадка, пълна с "Жигули" – от ръждясали таратайки до тунинговани до неузнаваемост автомобили с лъскава външност.

Очевидно именно тук попадат "тазовете" след смъртта си. Понякога и в буквалния смисъл на думата.

"Един дядо я е имал от 13 години, а след това е умрял. Три години след смъртта му колата е стояла в гаража му. Когато я пуснаха за продажба, я купих за 60 000 рубли (840 евро). Бях на 18 години", разказва 21-годишният Евгений Гарков.

Евгений Гарков

На срещата на "бойната класика" Евгений е дошъл от Нова Москва. След като си купил колата, той е направил сериозни инвестиции в своята "петица". "Напълно смених предното окачване, сложих лостове, амортисьори, пружини, поставих двигател от "Нива"", радостно изрежда собственикът. По негови сметки в тунинговането на своя таз той е вложил над 100% от първоначалната му стойност.

Като цяло възрастта на повечето участници във фестивала е около 20-те. Прелестта на "бойната класика", е че можеш да си я позволиш, дори и да си ученик. Често тинейджърите са готови на всичко, дори на крайности, за да се сдобият със заветния таз.

Своята първа "петица" Сергей Якушин от Рязан купува, когато е на 13 години. "Имах Playstation, продадох го за 30 000 рубли (420 евро) и татко предложи за тези пари да си купя количка за зимен дрифтинг", разказва Сергей, който в момента е вече на 17 години.

Сергей Якушин

Оттогава е успял да продаде първата си "петица" и да си купи "седмица" за 35 000 (490 евро). Както се случва винаги с "бойната класика", и той не минава без капиталовложения.

"Разглобихме я до основи и две години и разкрасявахме и изграждахме. Сложихме ново окачване, нов двигатели от "Приори" с мощност 150 к.с., направихме спортен салон. На 30 декември 2018 г. тя излезе на пътя за първи път", гордо разказва Сергей.

Ученикът вече е вложил в своя таз над 300 000 рубли (4200 евро). Затова и машината изглежда доста добре. Засега Сергей пили гуми по снега и мокрия асфалт в Рязан и се страхува от ченгетата, но плановете му са да "направи истинска машина за дрифтове още това лято".

Парите нямат значение

С какво руските тазове са толкова привлекателни за младежите, че те с готови да влагат огромни суми в тунинговането им? Отговорът е, че за мнозина "бойната класика" е начин на живот.

Евгений Славев

"Щом я видях, веднага разбрах, че това е моето нещо", споделя 26-годишният Евгений Славев от Иваново за своята "Копейка". Но докато за връстниците му покупката на един таз е пределът на мечтите им, за по-възрастните и обезпечени другари това увлечение се е превърнало в бизнес.

33-годишният Алексей е един от тези предприемачи. Той тунингова "Жигули" в собствения си гараж и паралелно с  това събира колекция от тези автомобили. На срещата на "бойната класика" Алексей е дошъл с "четворка" с десен волан. У дома го чака колекция от още седем таза.

Алексей

"Това е много скъпо удоволствие. Като децата е. Имаш ли деца – нямаш коли, имаш ли коли – нямаш деца", споделя той.

За предприемача "Жигулите" имат преди всичко носталгична стойност: той е израснал, возейки се на тях. "А сега се возя на "Тойота", смее се той.

Най-скъпата кола в колекцията му е "Жигули 2102" от 1974 г., която Алексей оценява на половин милион рубли (7000 евро).

Но любителите на тазовете обичат своята "бойна класика" не заради парите.

"Често в града ме спират хора с "Рейндж Роувъри" и джипове "Мицубиши" и искат да им продам моето "Жигули" за луди пари. Винаги им казвам: "приятелю, ако искаш такава кола, направи си я сам".

Гледайте и това ВИДЕО: Добрата стара "Копейка"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"