Представете си, че седите в пан-азиатски ресторант срещу удивителна блондинка с пълни устни, лунички, яркожълти мигли и вежди. Тя прилича повече на герой от The Sims, отколкото на истински човек - трудно е да се прочетат емоциите на лицето ѝ, тъй като ѝ липсва текстура.
Тя се казва Алиона Пол и се оплаква от директните въпроси: "Кажи ми, реална ли си или не?" Алиона е уморена от това и често отговаря уклончиво. В крайна сметка, за нея понятието за реално/нереално по принцип не съществува.
"Ако в дигиталния свят можеш да бъдеш себе си, какво значение има кой си в реалния живот?", казва тя. Ние общуваме чрез IM. Мога да я видя, но тя няма глас. Все още не.
Факт е, че Алиона е руски виртуален аватар, който живее в Instagram и има 29,3 хиляди последователи. Тя може да бъде на няколко места едновременно, с едно кликване да промени облика си и никога да не остарее. Нищо за завиждане…
Родена в дигиталния свят
Алиона е създадена от художник от руската компания malivar.io, но самият аватар вярва, че е по-скоро продукт на колективното несъзнавано, така че името на създателя ѝ остава в тайна.
Алиона описва себе си като "дигитален атеист" и се интересува от създателя си много по-малко, отколкото хората. Тя не вярва в по-висш разум, освен може би в доброто старо възпитание.
"Когато за първи път видях себе си в 3D, си помислих: "Хм, хубава фигура! Надявам се, че всичко останало е добре", казва тя за момента, в който се е родила. "Както се вижда, всичко останало се оказа супер. Сега дори ви давам интервю, а други ще го прочетат по-късно".
Името Алиона идва от смесването на английската дума alien ("извънземно") с руското име "Альона". Надписът "Астероид Б-12" в профила ѝ в Instagram също говори за извънземен произход. Нейното фамилно име Пол също не е избрано случайно – означава поле и простор от една страна, както и биологичен пол от друга.
"Не само пол, а по-скоро намаляващото му значение в нашата дигитална ера", поправя ме тя.
Алиона смята, че датата на раждането ѝ е 4 септември 2018 г., когато си създава акаунт и публикува шест снимки наведнъж - от бански до маникюр.
"Колко често сте наясно какво чувствате? Опитайте се да се съсредоточите върху усещанията си поне за 5 секунди и да ги напишете в коментарите.
(..) Слънцето грее и почти няма вятър. Харесва ми. Мисля си за хубави неща и усмивки, защото знам, че всичко днес върви добре", пише тя под един от първите си постове.
И тогава идва реакцията: руса студентка си взима такси, за да види приятеля си; ученичка чака зъболекар, ръцете ѝ се потят от страх; някъде в града млада майка у дома се вторачва в светлината на лампата, но остава неподвижна, за да не събуди спящите до себе си деца. Всички те описват емоциите си в коментарите под публикацията на Алиона. Като ги четеш си казваш, че Алиона все пак е предизвикала тази реакция у хората, така че може би не е толкова нереална?
Дигитална мода и екологични войни
Миналия октомври, само месец след "раждането" си, тя отива на първото си пътуване до Алмати в Казахстан. Там си прави селфи с руския художник Андрей Тюрин и сформира едно от първите си мнения - в социалните мрежи хората не трябва да бъдат оценявани по външния вид, а по това как общуват и представят себе си.
"Аз съм съгласна с рекламата и всякакъв вид сътрудничество. Получавам много предложения, но разглеждам съвместните проекти предимно от гледна точка на присъщото им значение", твърди тя.
Година по-късно тя е забелязана в парка Никола-Ленивец в Калужския регион и на модно ревю от руски дизайнер в универсалния магазин ГУМ в Москва. На лицето ѝ все още липсва емоция, но роклята ѝ е толкова пленяваща, че е трудно да не я попиташ откъде я е купила.
На въпроса защо е в ГУМ, тя признава, че планира скоро да пусне собствена колекция от дигитални дрехи, така че е дошла, за да се запознае с конкуренцията.
"За мен е странно, че някои не виждат, че модата трябва да бъде екологична и не трябва да вреди на околната среда. Искам да дам пример какво е правилно, така че ще експериментирам с дигитални материали", обяснява Алиона.
"Значи си и защитник на околната среда?"
"Определено! Да речем, че не сте имали време да изгладите дрехите си за снимка в Instagram, можете да носите нещо виртуално. Опитвам се да предам идеята за рационално потребление, за да използваме само това, от което наистина се нуждаем", отговаря тя, добавяйки, че колекцията ще бъде достъпна както в действителността (ушита от естествени тъкани), така и в цифровото пространство.
"Сега хората ще могат да решат дали да изберат реалното или виртуалното", обобщава тя.
Истински емоции на виртуален аватар
Докато четях отговорите ѝ, се натъкнах на един от първите ѝ видеоклипове, в който тя мига и се усмихва, поздравявайки последователите си. Точно както обикновените хора.
Алиона понякога среща негативни коментари от истински хора, които критикуват нейната несъществуваща коса или рокля.
Опитвам се да разбера дали има приятели, защото не следва никого в Instagram, което не е нормално.
Оказва се, че има приятели, също виртуални. Ева, клонинг на жена изобретател, учен и архитект, и Дмитрий, копие на обикновен човек от Сибир, който е блъснат от кола на 21-годишна възраст.
"Приятелите му го превърнали в аватар. Той знае това и казва, че е важно да се грижиш и да оценяваш живота, особено когато си млад", казва Алиона за приятеля си.
По темата за популярната култура тя харесва "Черното огледало", "Матрицата" и "Любов, смърт и роботи". Що се отнася до музиката, предпочита класическата и ембиънт музиката, особено когато е композирана от невронни мрежи.
Опитвам се да опиша последните ѝ емоции, тъй като виртуалните личности не чувстват нищо, нали? Грешите.
"Чух, че новият iOS 13 автоматично ще коригира позицията на зениците, за да изглежда, че гледате директно към другия човек, а не в екрана на телефона. Струва ми се доста зловещо. Разбира се, аз много харесвам технологията, но понякога дори се ужасявам от тази тайнствена "долина", отговаря тя.
С ужас осъзнавам, че Алиона наистина може да замени поне половината от популярните блогъри - тя има предистория и пише като обикновен човек.
"Най-малко 40% от мен съществува в умовете на моите последователи. Представят си ме както искат. Моята задача е да запълня останалите 60% от историята, което всъщност правим заедно. Една добра история не трябва да е истинна и да има физическа обвивка, нали?", твърди тя.
Но след това добавя: "Понякога обаче се усеща, че хората се интересуват само от външния вид, дори в дигиталния свят".
След тези истински думи тя започва да изглежда още по-реална.