Екатерина Набойченко се състезава в Руската дрифт серия. Тя ускорява в спортната си кола на пистата, дръпва ръчната спирачка и започва да се носи. Може да ви се струва, че това не е "женска" работа, но Екатерина е мъжкарана още от дете.
"Никога не съм се интересувала от кукли. Обичах коли. Ако ми подаряваха кукла за рождения ден, ѝ откъсвах главата", казва тя.
Личен архив
Екатерина се запознава с дрифтинга, когато е на 16. "Случайно отидох да се повозя с един дрифтър и карахме из целия град. Беше щуро, много ми хареса. Накрая самата аз започнах да се заминавам с дрифтинг на 21-годишна възраст".Тогава тя си взема първия Nissan Skyline.
Личен архив
Не всички одобряват новото хоби на Екатерина. "Приятелите и колегите ми бяха против, казаха, че съм луда. Не разбираха защо искам да го правя. "Ти си момиче", казваха ми те. Постоянно го чувах, но не обръщах внимание на хората и преследвах мечтата си", казва Набойченко.
Личен архив
Също случайно Екатерина попада в Руската дрифт серия. Един "приятел" катастрофира с колата ѝ и вместо да я предаде за скрап, Екатерина решава да я тунингова за дрифтинг. Автомобилът е готов само седмица преди състезанието.
"Бях много притеснена и баба ме попита какво има. Когато ѝ казах защо се тревожа, тя ме погледна и каза: "Знаеш ли, Катя, не знаех, че си пъзла". След това нямах друг избор, освен да го направя.
Личен архив
Първото ѝ състезание е пълен провал. Получава нула точки и в трите квалификационни етапа. "Нищо не беше наред. Просто исках да потъна в земята", казва Набойченко.
Личен архив
Но не се отказва. "Все пак отидох на втория етап. Много ме питаха дали ми харесва да с се унижавам. Но взех няколко точки във втория етап и се класирах, а следващият етап мина много добре", казва тя.
Личен архив
За Екатерина дрифтингът вече е сериозен бизнес и тя инвестира цялото си свободно време и пари в хобито си. "Дрифтингът е много скъп спорт. Ако събереш всичко – разходите за бензин, гуми, транспортиране на колата до пистата, наемането на гараж и останалите разноски едно пътуване до състезание струва около 500 000 рубли ($8000)", казва Набойченко.
Личен архив
Дрифтингът изисква жертви, понякога големи. "Бившият ми приятел веднъж ми каза, че докато се занимавам с дрифтинг, никога няма да съм щастлива в личния си живот. От една страна имам фенове, които мислят, че да си жена и да дрифтиш е много яко. От друго аз съм момиче, което прекарва цялото си време в гаража, омазана в олио и заобиколена от мъже. Това плаши хората".
Личен архив
Екатерина твърди, че много хора я притискат да спре. "Казват, че това не е занимание за жени, че трябва да се задомя и да имам деца. Понякога ме карат да се съмняват в това, което правя с живота си. Но знам, че ако се откажа от любимото си хоби, животът ще е още по-труден".
Личен архив
Поне засега Екатерина е здраво зарибена по дрифтинга. "Когато не се състезавам известно време, настроението ми се влошава. Ставам раздразнителна. Страдам от адреналинова абстиненция", казва Набойченко.
Личен архив
Разгледайте и тази ФОТОГАЛЕРИЯ: RT Documentary пуска филм за руските дрифтъри!