"Мечката ме закопаваше и хапеше": историята на 2 рускини, оцелели след среща с хищника

Марина Фокина от Саяногорск (Република Хакасия) е бойна девойка. За нея най-добрата почивка е да отиде в гората с приятели за 2-3 дни. За нейно щастие, природата ѝ позволява това - буквално на 20 км от дома ѝ се намира природният парк Ергаки, един от най-популярните в региона. Марина ходи там вече от четвърт век, още от ученичка. Във въпросния ден (12 юни 2015 г.) тя тръгва към гората с петгодишното си дете, сестра си, племенника си и 72-годишна приятелка. А през нощта, докато всички спят, в палатката им влиза млада мечка, подушила храната. Марина е първата, която се изправя на пътя ѝ.

"Отначало си помислих: може би просто пада някое дърво – разказва Марина. – След това ми просветна – вълк. Но се оказа, че е мечка. И тя започна да ме хапе". Много е болезнено, но Марина е по-уплашена за децата – вижда как звярът замахва към сина ѝ. "Тогава ми се стори, че мечката му отхапа крака и ме обзе безумна ярост! Реших – ще претрепя тази гад!", казва тя. Спомня си, че някъде наоколо е оставила брадвата, с която цепи дърва за огъня. По някакъв начин успява да изпълзи от палатката и да я хване със счупената си ръка – човек добива незнайна сила в състояние на шок. Но хищникът я вижда и се вкопчва в крака ѝ. В този момент сестра ѝ с децата и приятелката им изтичват от палатката и мечката вече не се интересува от никого – хората са просто пречка по пътя им към храната. Туристите успяват да се измъкнат живи от гората и да викнат спасителите. А Марина смята, че ако тогава все пак е била успяла да погне мечката с брадвата, това само е щяло да я разяри и тогава никой е нямало да се спаси.

Събират ѝ лицето на парчета

"И преди това бяхме виждали мечки на походи, но отдалеч. Знаех, че ги има, но ми се струваше, че това никога няма да се случи на мен, още повече през лятото – разказва Марина. – А  после горският ми обясни, че точно в този период те започват да се разгонват и мъжките просто побесняват. А ние ѝ бяхме под носа с нашата храна и тя се е изкушила от нашите вкусотии". А мечките имат остър нос.

Изобщо, основните правила за туриста са: не дръж храна в палатката и задължително оставяй запален огън през нощта. Но в онази нощ вали дъжд и Марина и останалите решават да приберат храната, за да не се намокри. Това е и голямата им грешка, признава Марина.

Мечката успява да разкъса крака и страничната част от торса на сина ѝ и почти да свали скалпа на възрастната ѝ приятелка – и до днес тя не се е отърсила от шока. Марина е още по-зле. Докторите в Абакан, столицата на републиката, събират лицето ѝ буквално на парчета. Челюстта ѝ виси като на панти. Ухапването е минало буквално на милиметри от мозъка и зрителните ѝ нерви.

"Когато постъпих в болницата, лекарите изобщо не мислеха, че ще оживея. А аз още на втория ден започнах сама да ставам, дори правех упражнения. Изобщо не предполагах, че ситуацията е толкова сериозна. После проумях, че всичко вече няма да е както преди". Днес Марина е на 38 години. Вече е преминала през няколко пластични операции: особено пострадали са нервните окончания в лявата част на лицето ѝ, примигва с очи. Неотдавна Марина отново се връща на същата полянка в гората и връзва лентичка на мястото: "За да знаят всички, че руският дух не може да се сломи от никакви мечки", смее се тя.

"Видях как ме хапе и започнах да се моля"

Но докато в гората все пак можеш да очакваш да видиш мечка, то в града появата на този звяр е нещо абсолютно непредсказуемо. Наталия Пастернак от Тинда (Далечния изток) преди това е виждала мечки само в зоопарка и в цирка. На 11 май 2015 г. 54-годишната жена и нейна приятелка – 82-годишната Валентина Городецка, заедно с кучето на Наталия, тръгват към покрайнините на града да събират брезов сок. Разделят се: те познават всяко кътче на поляната, тъй като ходят там от 15 години. Първо кучето подушва хищника – четиригодишна мечка, която, както личи по всичко, си търси храна след зимния сън.

"Кучето изведнъж се разлая и разбрах: има опасност – разказва Наталия. – След това видях как от дърветата изскочи мечка и се понесе към нас". Наталия искала да избяга, но си спомнила за приятелката, спряла и започнала да крещи, за да прогони звяра. "Смятам, че постъпих неправилно: Очевидно викът ми изплаши мечката и тя се нахвърли върху мен. И това беше".

При пронизителния крясък на Валентина се впуска приятелката ѝ. Първоначално тя си мисли, че са ги нападнали бездомни кучета, а когато вижда как над окървавената Наталия стои мечка, се втурва да търси помощ, но мечката я забелязва и я удря по гърба. Следите от ноктите на звяра си стоят и до днес. За щастия Валентина успява да се изтръгне и да викне спасителите.

Междувременно мечката се връща към плячката си: почти я закопава, но когато Валентина я стряска, решава да я премести на по-скришно място. Наталия се съпротивлява отчаяно: хваща се за храсти, за дървета, а от време на време губи съзнание от болка. "Разбирах, че ще умра, но не исках да се предавам просто така", спомня си тя. "Тя ме закопава, а аз виждам и чувам как ме хапе. Докато ме ръфаше, четях молитва".

Ловците идват след 40 минути. Мечката се опитва да нападне и тях, но те успяват да я застрелят. Мястото, където е Наталия, намират благодарение на куче, което веднага започва да лае, щом вижда хората. Може би от смърт я спасява фактът, че мечката не успява да закопае главата ѝ: има как да диша.

"Мечки се разхождат из предградията"

Мечката ѝ сваля целия скалп, краката ѝ са наръфани почти до кокал. "Имах само един гол череп, целия в кръв и нахапвания – спомня си Наталия. – Лекарите ми казаха, че дори не са знаели откъде да почнат. Спомням си как сестрите ми разрязаха дрехите и казаха – няма живо място по нея". След операцията Наталия е откарана със самолет в Благовещенск, където ѝ присаждат кожа от здрави места по тялото. Там тя прекарва два месеца и продължава да се възстановява и до днес – не само физически, но и психически.

След този случай разбира, че и други хора през последните години са срещали мечки в града. "Казват, че те се разхождат из предградията, ходят по дворовете, но никой не предприема никакви мерки", оплаква се Наталия. В Тинда природата е много красива: хълмове, гори наоколо – в съветските години родителите на Наталия идват тук, за да строят Байкало-Амурската магистрала, след това се връщат в Днепропетровск, а тя решава да остане. Неотдавна най-накрая получава апартамент, за който е чакала на опашка за 20 години. "По-рано времената бяха други. Разхождахме се из пустошта, събирахме гъби и плодове в гората, никога не се страхувахме", казва тя. Наталия вече не ходи в покрайнините на града.

Вижте и нашите полезни съвети за руската гора: Как да оцелеете, когато срещнете мечка!