Как в Русия съжителстват с диви зверове?

От януари 2020 г. ще влезе в сила "Законът за отговорно отношение към животните". Той ще забрани домашното отглеждане на 33 вида животни, "които могат да бъдат опасни за техните стопани, както и животни, чието естествено местообитание е значително по-различно от възможните условия, което може да повлияе неблагоприятно на тяхното здраве и да доведе дори до смърт". Според документа ако животното бъде закупено преди 1 януари 2020 г., то ще остане при собственика, докато настъпи естествена смърт.

Разговаряхме с няколко собственици на представители на дивата природа и разбрахме дали животът им с диви екзотични животни наистина е толкова труден и опасен, че да изисква пълна забрана.

Иля Горячев и тигрицата Аврора (Саратов)

Тигрица Аврора попада при Иля на 3-седмична възраст. По искане на познат директор на зоологическа градина той взема тигърчето с куп болести, за да осигури правилна грижа. "Майката на Аврора очевидно реши, че малкото ѝ няма да оцелее поради болест и спря да я храни. В дивата природа това е нормално, такива тигри все още биват изяждани от семействата си. Имах опит в отглеждането на котки, затова я взех вкъщи. Хранеше се от шише, заведох я на лекар, купих лекарства. Тя имаше висока кръвна захар, разви катаракта и рахит, които могат да убият животното", спомня си Иля.

Тогава той не възнамерява да задържи тигрицата у дома, но скоро след това се влюбва и вече повече от година и половина живее с приятелката си в перфектна хармония. Оттогава са се преместили в голяма селска къща и дори приемат други екзотични животни за временно пребиваване.

"Никога няма да дам Аврора - това е моето дете. За съжаление я боли, но сме излекували почти всичко и расте бавно. Хубаво е да я гледам как расте. Бащинска гордост".

Въпреки теглото от 100 кг и големия апетит (тигрицата яде по 7 кг на ден), Аврора много прилича на обикновена домашна котка: тя спи с Иля и неговата приятелка в едно и също легло, играе и спокойно реагира на други хора.

Иля често получава въпроси от хора, които също биха искали да гледат тигър у дома, но се опитва да ги разубеди.

"Има много трудности, особено за необучен човек. Възпитанието е коренно различно от това на обикновените котки и кучета, а на тигъра в къщата трябва да се отделя голямо количество време. Аврора никога не е оставяна без надзор, тя е свикнала с това. Веднъж я оставихме временно в зоопарка (трябваше да пътуваме) и тя вдигнала толкова много шум, че хората в къщите наблизо не могли дори да спят, докато не пристигнахме! Имаше много оплаквания и оттогава зоопаркът отказва да я приеме".

Светлана Гаврилина и капуцинът Алекс (област Тула)

На вид малката и невинна маймуна капуцин също е посочена като забранена за отглеждане от новия закон. Както казва Светлана от Узловая от Тулския регион, приматите с необичайната си сила, остри зъби и развит интелект наистина могат да причинят сериозна вреда на здравето, ако не са правилно възпитани.

Светлана се сдобива с Алекс преди година, през юли 2018 г. в Саратовския зоопарк. По това време дивата маймуна вече е на малко повече от шест месеца. "Първите месеци в нашето семейство бяха най-трудни", спомня си Светлана.

"Тя се адаптираше към новите условия, често проявяваше агресия и, разбира се, не се размина без "ремонт" на една от стаите: Алекс беше разкъсала тапета, тавана, счупи полилея, первазите на прозорците и много други. Но бях готова за това".

Сега Алекс е на година и половина, вече има свой собствен YouTube канал и благодарение на стриктното си възпитание и обучение няма поведенчески проблеми.

"Тя не живее в клетка, а се движи свободно из апартамента. Има много играчки, винаги има какво да прави. И най-важното е, че разбира думата "не", казва Светлана. Алекс се разбира добре с други животни - сега живее и с немски шпиц, малка катеричка и кафяв капуцин на име Чип, който е на лечение при Светлана. "Тя възприе Чип като своя, грижи се за нея и я защитава, а тя от своя страна се доверява на Алекс и се чувства спокойна с нея".

Според Светлана най-важното в отглеждането на маймуна е да се поставите начело на глутницата: "Да държиш примати у дома не е лесно. Те са като хората - със собствен характер и базови инстинкти. В природата живеят на групи, в които има безусловен водач и семейството за тях - това е един вид група, в която със сигурност ще се опитат да докажат лидерството си. Този момент никога не трябва да се пропуска!"

Ирина Ходулина и канадският вълк Чара (Самара)

Канадската вълчица Чара влиза в семейството на кинолога Ирина преди 5 години. "Чара е непланирано 'дете'. Взех я много късно за вълк - на 2 месеца, вместо на 2 седмици. Но до известна степен е уникален звяр, защото от самото начало не се страхува от хората - това е вродено качество, което е или там, или не", казва Ирина. Въпреки това тя отбелязва, че Чара си е много самодостатъчна от най-ранна възраст.

"Когато я видях за първи път тя беше на месец, но за разлика от кученцата, в нея нямаше нищо детско. Беше същински вълк, само че по-малък по размер".

Според нея основните разлики между вълците и кучетата са хиперактивността и любопитството. Вълците трябва да разберат как работи това или онова нещо. "Кучето приема много неща, разбира се, защото живее с човека от векове, а за вълците всичко това е ново. Работеща пералня може да доведе вълк или хибрид до състояние на еуфория - просто ще седи 10 минути и ще я гледа", обяснява Ирина. "Имам традиция в къщата си, която започна старшият ми хибрид: когато телефонът звъни, той вие. Сега научи нея да вие, а той спря".

Чара знае над 25 команди, участва в снимките на програми, клипове, фотосесии и дори в обучителни семинари. "Кое е основното в отглеждането на вълк? Трябва да сте с него 24 часа на ден. И, разбира се, знания, професионален подход, търпение и любов!"

Феликс Булатов и крокодил, питон, кобра и усойница (Тюмен)

От детството си Феликс се интересува от необичайни животни: той хващал бръмбари, пеперуди и дори змии на улицата и ги носел у дома. "Родителите ми не ми забраниха и никога не ми се скараха. Дори понякога помагаха. И от ранна възраст мечтаех поне за едно екзотично животно. И в един момент мечтите ми започнаха да се сбъдват", спомня си той.

В различни периоди той живее с хлебарки, паяци и дори вълци, които наскоро подарява на познати, построили за тях огромна волиера с добри условия. 40-килограмов питон, две кобри, три шумни пепелянки, 1,7-метров крокодил Роки на 23 години, кайманови костенурки, безкосместо куче и риба сега живеят с него в обикновен апартамент. А кучето изисква най-голямо внимание - отделя само 10 часа месечно за грижа за влечугите.

Той купува всички животни от развъдници и въпреки факта, че някои от тях са доста опасни, той вижда във всяко индивидуалност и характер. "Опасността им е тяхното превъзходство и естествена защита. И към това трябва да се подходи сериозно. Просто трябва да знаете последствията, които могат да възникнат. Държа всичките си животни под контрол", казва собственикът на мини-зоопарка.

"Както в детството, родителите ми все още ме подкрепят у дома и съм много доволен, че любовта ми към екзотичните животни по никакъв начин не пречи на работата ми или личните ми отношения", радва се Феликс.

А знаете ли, че във Волгоградска област се състоя втората селска Лимпиада!