Какво се случва, когато вечните ледове се топят?

В Русия вечните мразове повече или по-малко заемат две трети от цялата страна, от Таймир до Чукотка. Да живееш на замръзналата земя е много трудно: студени зими, на земята нищо не расте, а всеки строеж излиза особено скъпо. И въпреки всичко това местните се стараят с всички сили да съхранят този мраз, а учените внимателно следят всички изменения в климата на тези региони.

В природата няма нищо вечно?

Като цяло да се наричат вечни ледове от научна гледна точка не е съвсем правилно. Самият термин се появява едва през 1920-те години, но още през 1950-те учените решават, че в природата няма нищо вечно и започват да ги наричат многогодишни, обяснява хидрологът от Института по вечната замръзналост в Якутск Никита Тананаев. "Определят я просто: това е замръзнала почва, която не се топи в течение на две и повече години". Всъщност горният ѝ слой леко се топи лятото – и тогава се появяват много интересни пейзажи.

Тези снимки са направени в покрайнините на село Сирдах в Якутия. "Лятната" замръзналост изглежда като топящ се шоколад, който се разтича директно в езерото.

Такова явление за Якутия не е рядкост. Тук има горещини от над 30 градуса и вечната замръзналост успява да се размрази на два-три метра. Но зимата все пак замръзва отново.

Има и такива райони, където под земята се намира чист лед, споделя Тананаев. "Тези места отгоре изглеждат като мрежичка. В продължение на хиляди години зимата почвата е замръзвала и е намалявала обема си, напуквала се е, а лятото се е изпълвала с вода, постепенно прокарвайки в земята тесни ледени жилки на десетки метри дълбочина. Така се образуват полигонни тундри". Размерите на тези полигони са неголеми, до около 40 метра. Много са и в Якутия, и на Таймир и на Чукотка.

Чист лед има не само на "полигони". Има още и пластови ледове – когато има не ледени жили, а плътна ледена стена по бреговете.

Още по-епично изглеждат летните ледове на земната повърхност: най-известният такъв е Бълуус на 100 км от Якутск. Само си представете: плюс 30 градуса, ярко слънце, а вие сте в истинското царство на ледовете.

Най-често такова природно явление може да се види в планините, където подземните води, издигайки се на повърхността по пукнатините, образуват ледове на реки – и те на практика не се топят. Най-голямата в света – Голям Момски ледник, се намира в Якутия. Това ледено поле е голямо 26 километра! Дебелината на леда може да е до 5-6 метра, а отгоре по него тече вода и си проправя неголеми канали. От водата ледът става в яркосин цвят. Лятото той се топи леко, но следващата зима се образува нов. И такива ледници в Якутия има страшно много: всяка зима в тях замръзват над 50 кубически километра вода.

От речните ледове, между другото, и до днес се правят запаси от прясна вода, защото да се копаят кладенци във вечната замръзналост, казано директно, е съмнително начинание.

Действително, има един ентусиаст, който решава все пак да го направи. В началото на XIX в. търговецът и ръководител на Руско-американската компания Фьодор Шергин решава да намери вода под слоевете замръзнала почва. В крайна сметка се отказва на 116 метра – вода така и не намират, а шахтата на Шергин започва да се използва за научни цели. През 1930-те години шахтата е пробита до 140 м и е дадена на Института по вечна замръзналост. Сега в нея с помощта на специални датчици се изучават измененията в температурата на различни дълбочини.

Природен фризер

Местните жители отдавна са се научили да използват студа за свои нужди. В Якутия, например, в частните къщи специално се рият погреби-ледници. Там температурата е отрицателна и може целогодишно да се съхраняват продукти. Действително, за да се изкопае такъв погреб, трябва повечко време, отколкото в южните ширини, затова освен лопати е необходим и... огън. Тоест на участъка се пали огнище, за да се разтопи почвата, след това се копае надолу.

В Ямал в с. Нови Порт се намира най-големия в света такъв фризер. През 1950-те години под земята са пробити около 200 пещери, свързани помежду си с тунели, за съхранение на риба. Тук по естествен път постоянно се поддържа температура от около минус 12-15 градуса.

Между другото, във всеки регион вечната замръзналост има свой аромат. "Ако влезете в подземен тунел на Института по замръзналост в Якутск, то ще усетите много силна миризма на органика, която е била в почвата и сега е започнала да се топи и разлага", разказва Тананиев. "А в тунелите на Музея на вечната замръзналост в Игарк в Краснояеския край няма особен аромат, просто мирише на сурова земя, защото почвата там е съвсем друга".

Какво ще стане, ако ледовете се разтопят?

Наистина учените отбелязват, че през последните години в много райони по света ледовете се топят на по-голяма дълбочина от преди. "Докато ние губим не много лед за година – 10 см за 20 години например (и то не навсякъде, а само в някои райони на Норилск или в южното Забайлкалие), в Якутия ледовете се топят на стотици метри дълбочина, дори до половин километра", твърди Тананаев. Но какви могат да са последствията?

"Вземете този пакет зелен грах, сложете го във фризера и той ще стои там и ще изглежда добре и след 10 години, и след 1000, - обяснява Танананев. – Ледовете са такъв фризер, в който вместо зелен грах са положени купища трева, листа и торф. Тази органика се топи и разлага на микроорганизми, които в жизнения си процес отделят метан, а под въздействието на други процеси и въглероден диоксид, това са двата основни парникови газа".

"И колкото повече се топят ледовете, толкова по-висока ще е температурата и повече ще се топят ледовете. Омагьосан кръг", споделя хидрологът. А в крайна сметка средногодишната температура леко се увеличава.

Той помни зимите в Якутск от преди 10 години, когато по цяла седмица е имало минус 60-градусови студове. А през последните години едва до минус 35-40. Отчасти за това е виновна урбанизацията: въпреки че всички постройки в северните градове са на кокили, топлинното излъчване от многожилищните сгради все пак малко или много нагрява въздуха. Почвата се топи и от всичката гореща вода: заради това падат къщите и могат да се видят пукнатини по фасадите, предимно около прозорците. В крайна сметка къщите губят топлоизолацията си (а на север тя е важна), а фундаментът им – носещата си способност. В Норилск заради такива проблеми е съборена почти цялата улица на Лауреатите, споделя Тананаев.

Разказваме ви още за това как живеят руснаците в градовете, построени върху вечно замръзнала земя!