Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
28-годишната Надежда Артес ръководи проекти в архитектурно бюро, живее в самия център на Санкт Петербург и просто обожава шумните купони.
"Мислех си, че животът е само тук, в Санкт Петербург: тук хората карат луксозни коли, купонясват в шикозни клубове, пълно е с красиви момичета на токчета. И аз исках да живея така", споделя Надежда. "Но в един момент се запитах какво полезно нещо ще оставя след себе си и не можах да намеря отговора. И изпаднах в дълбока криза".
През 2017 г. Надежда претърпява автомобилна катастрофа на магистралата. "Оцелях като по чудо. Излязох от колата, обадих се в офиса и казах, че няма да се върна".
"После си спомних детството на село, където всичко ми се струваше толкова истинско, толкова важно, и осъзнах, че не знам нищо за днешния живот в провинцията. Така че реших да посетя различни села и да ги опозная".
Първоначално пътува само, за да разглежда как живеят хората в различните региони. След това обаче на Надежда ѝ хрумва идеята да разработи някои социални проекти в селските райони. В Ивановска област тя се включва в ремонта на централния площад, след това прекарва половин година в Суздал, който е част от известния Златен пръстен. Там тя разработва концепция за местна ферма.
Преди 18 месеца съдбата я води в с. Пеники, разположено на час път с кола от Санкт Петербург. Докато се разхожда с приятели, вижда отвратително сметище и решава да организира почистването му.
За да привлече доброволци от града, Надежда моли един от популярните фотографи в Санкт Петербург да направи креативна фотосесия с нея и приятелите ѝ по бански на фона на сметището. Идеята привлича сериозно внимание в социалните медии, което вдъхновява местните да се присъединят към почистването, което се превръща в редовно събитие. "Сега помагаме и за почистването на гората, за сортирането на отпадъците и за откарването на всичко, което може да се рециклира, в станцията".
После Надежда започва и други проекти в района: например, тя организира "Селски лекции" в местното читалище. "Неотдавна тук пристигнаха няколко архитекти и изнесоха майсторски клас за деца. Имахме и учител, който учи децата да четат бързо. Един лекар дойде и говори как да се предпазим от удар. Темите са много различни. Всички тези лектори идват и говорят абсолютно безплатно".
В с. Пеники живеят около 1500 души. Повечето от тях обаче са възрастни хора. Някои са работили в съветските ТКЗС-та, които вече не съществуват, а други – в рибните заводи във Финския залив. Младежите пък идват тук само за лятото.
Първоначално местните хора се отнасят с недоверие към творческите идеи на Надежда. "Беше много трудно да преговарям с местните и с администрацията в селото, но накрая хората повярваха, че правим добри неща". Сега общуват всеки ден: "По път за магазина срещам половината местни жители. Не си говорим онлайн в разни приложения – всичко е на живо". Надежда обаче поддържа популярен блог на име "Моето село" ("Село мое") в Instagram, където пише за всичките си инициативи.
Заедно с местните жители Надежда решава да съживи производството на горски плодове тук. Подхождат към тази селскостопанска дейност модерно: тя снима видеа с фермерите и стартира онлайн кампания за набиране на средства.
За да се купят семена са нужни 100 000 рубли ($3000) и средствата са набавени само за седмица. "Надявам се догодина да пуснем първата партида от сладка и пастила. Можем да ги продаваме, например, в местния музей", казва Надежда. "Искам хората да повярват, че селото е нужно".
В началото Надежда ходи в Пеники всеки уикенд, но през лятото решава да се премести тук за постоянно. Сега живее в къщата на роднини на своя приятел и си търси самостоятелна къща в квартала, където да организира общност за съвместно живеене. "Много хора от града искат да го напуснат. Желанието ни е да създадем нещо като споделено жилище тук, където да работим по различни проекти и да развиваме провинцията".
В момента Надежда ходи в града, само за да се среща с приятелите си или по работа – продължава да работи като мениджър "Съдържание" на свободна практика, тъй като проектите ѝ в провинцията все още не ѝ носят приходи. Но няма планове да напусне селото.
"Преди бягах от селото, но то ме повика обратно. Разбира се, често се сблъсквам с проблеми в ежедневието – често имаме проблеми с тока, с интернет, с тоалетната и т.н. Но съм готова да приема всичко, защото в този живот виждам повече позитиви, отколкото негативи".
Социално предприемачество в Русия: ето и как един млад бизнесмен спаси „умиращо“ село!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
