Защо руските жени си падат по затворници?

22-годишна руса жена влиза в малка стаичка, наподобяваща килер. Тя сваля якето си и потръпва от студа - декември е, а тя носи бяла рокля с голи рамене. В стаята няма отопление.

"Е, къде е годеникът ти? Нека побързаме!", промърморва служителката на деловодството. Булката не я забелязва, тя просто стиска в юмрука си двата обикновени златни пръстена, които е купила със собствени пари.

Остава безмълвна, когато служител на наказателната служба води висок рус мъж в стаята и му сваля белезниците. Това е първият път, в който вижда годеника си не в затворническа униформа, а в черен костюм и вратовръзка.

Сватбата между младата служителка в печатница и крадец, излежаващ няколко години затвор, се състои в затворническа колония във Воронеж (250 км от Москва), отделена от външния свят с бодлива тел. Не присъстват членове на семейството – нито от страна на булката, нито от страна на младоженеца.

"Не ме интересуваше, че е колония и че майка ми не е там. Обичах го и всичко останало ми се стори маловажно. Бяхме щастливи като глупаци", спомня си Анастасия.

Владимир, новият ѝ съпруг, е освободен от затвора за три дни. Те прекарват брачната си нощ в стая с голи стени, старо скърцащо легло и обща кухня (така изглеждат стаите за семейни посещения в руските затвори).

"Щастлива" случайност

Владимир и Анастасия се събират или по съдбовни обстоятелства, или от невнимание. 19-годишното момче се обажда на свой приятел (подкупва служител на затвора, за да получи телефон), но набира една грешна цифра и чува приятен женски глас в другия край на линията.

"Харесах баритона му, така че не затворих. Спомням си, че говорихме половината нощ", казва Анастасия.

Тя не се разколебава от факта, че той се обажда от затвора. Той пък не се и опитва да го скрие, а ѝ разказа веднага своята история: предаден е от най-добрия си приятел, който също е обвинен в грабеж. Освен това е млад и всеки може да допусне грешка, мисли си Анастасия.

Месец след първото обаждане Анастасия посещава затвора във Воронеж. Тя вижда младежа през стъклото и веднага разбира, че това не е грешка: винаги са я привличали високи синеоки мъже с руса коса.

"Скоро целият ми апартамент беше осеян с неговите писма. Той пишеше колко ме обича и как няма търпение да ме види. Изпращаше ми красиви пощенски картички, дори рисуваше мои портрети. По онова време всичко изглеждаше невероятно романтично", спомня си Анастасия.

Той никога не иска нищо в замяна, но все пак Анастасия му изпраща колети със скъпи сирена, колбаси, чай и цигари.

Година по-късно двамата сключват брак и още 18 месеца по-късно, след освобождаването му, двойката е на път за Москва, за да започне нов живот.

Летен романс

В затворническия жаргон жени като Анастасия се наричат ​​"любимками" (от "любов") и "ждулями" (от "чакам"). Съществува и друг тип жени, известен като "заочницы" (от "кореспонденция"). Докато Анастасия среща съпруга си случайно, някои жени умишлено търсят онлайн мъже, които са в затвора. В популярната руска социална мрежа "ВКонтакте" има дузина групи, в които затворници си търсят жени. Наталия, 19-годишна студентка, учеща за учител, отговаря на една такава обява.

"Винаги съм била привличана от по-възрастни мъже. И винаги съм намирала дрехите в затвора за секси. Може би защото баща ми също беше в затвора, не знам", казва Наталия.

Нейният 45-годишен любовник често доносничи за други затворници пред администрацията на затвора. В замяна понякога му се позволява да прекарва време извън затвора. Първата им среща приключва със секс в изоставена плевня, не много далеч от затвора.

Наташа не му изпраща нищо. Самият той понякога черпи момичето със сладолед и цигари и ѝ разказва историите си за живота зад решетките. Не обича да говори за собствените си престъпления и не търси никакво разнообразие в секса. Според нея той бил доста груб в леглото, но ѝ харесвало.

Връзката им продължава едно лято. В края тя получава текстово съобщение от непознат номер, в което се казва, че той е освободен, което изглежда странно, тъй като ѝ е казал, че е осъден на поне пет години и му остават още две-три години. В съобщението има и адрес. Оказва се стар едностаен апартамент в пететажна сграда.

"Вместо него там ме чакаше друг мъж. Оказа се, че любовникът ми има съпруга и когато го освободили, оставил номера ми на един от съквартирантите си. Наистина се изплаших, но той ме пусна след като го помолих. Хубаво е, че там ме чакаше само един мъж, а не десет", спомня си Наталия.

Оттогава тя вече не се доверява на затворници и напуска техните онлайн групи - казва, че всичко, което искат, е само секс и не са способни на любов и самоусъвършенстване.

"Не бива да се очаква много и от обикновените мъже, всички са еднакви", добавя тя.

Състрадание и илюзия за защита

Много жени са склонни да изпитват състрадание, казва психологът Сергей Симаков.

"Затворниците рядко получават състрадание, затова се намесват жените. Какво става, ако той е осъден погрешно или признае за престъпление, което не е извършил, за да защити другарите си? Тогава той е добър човек, той трябва да бъде подкрепен и изслушан", обяснява психологът.

Освен това някои жени обичат да се подчиняват на мъжката сила, воля, заповеди и принуда.

"Женският идеал за истински мъж все още се отличава с агресия и насилие. Мъжете като тези създават впечатление за защита, но в действителност не предлагат такава", казва Симаков.

Порочен кръг

Бракът на Анастасия и Владимир също не се получава.

"Той обеща да си намери работа, но бившите затворници не ги взимат никъде. Скоро отново се свърза с приятеля си и пак започва да краде. През цялото това време аз издържах и двамата ни", оплаква се Анастасия. Междувременно тя взема диплома по право. Година по-късно Владимир е изпратен в затвора за две години за поредната кражба.

За пореден път Анастасия го чака: тя го обича твърде много. Но веднага след като е освободен и започва да краде отново, тя решава да подаде молба за развод. Него сякаш не го интересува.

"Вече работех като адвокат и управител на недвижими имоти. Докато той изобщо не се развиваше, просто се движеше в своя порочен кръг", казва Анастасия.

"Трябва да се има предвид, че в затвора психиката на човека се променя. Възможно е да върнеш бивш затворник към нормалния живот, чувала съм такива истории, но аз не успях. Може би някой друг ще го направи", заключава тя.

Тя признава, че е възможно да се изгради живот с осъждан и те не се различават от обикновените хора. Само че изискват още повече грижи и подкрепа, включително психологическа.

Междувременно посочиха руските градове с най-красиви жени!