Гледали ли сте кадри, излъчени в американски късни предавания, където се подиграват с жените, носещи хиджаб в Иран?
Не? Защото това просто не се е случвало.
Ами онзи път, когато медиите се подиграваха на акцента на Ким Чен Ун?
Момент, и това не се е случвало?
Тогава защо съществува това?
По време на Световната купа Джими Кимъл пусна този откъс, в който се подиграваше на един дълбоко неразбран аспект на руската култура.
Защо?
Защото ксенофобията към руснаците все още е приета и, честно казано, срамна норма в САЩ. Не вярвам, че зад този скеч стоят лоши намерения, но той е необмислен и увековечава остарялата фраза от епохата на Студената война, според която: "Тези хора са под нас: без чувство за хумор и негостоприемни".
Имам чувството, че американските медии и особено Холивуд си отдъхнаха, след нарочената руска намеса в изборите през 2016 година. "О, слава Богу, американците отново се страхуват от руснаците. Вече започваха да се разстройват, че в повечето филми лошите се играеха от араби". Това е един извратен аспект на развлечението, който трябва да бъде коригиран. Никоя култура, държава, раса или религия не бива да бъде изобразявана непрекъснато като "лошия".
Предавания като "Американците" (The Americans), които дават един искрен и човешки поглед върху миналите конфликти между нашите две държави, играят ключова роля за пораждането на емпатия и разбиране между двете нации. Джо Уайзбърг, който е в една от главните роли в сериала, го казва най-добре в интервю за The Hollywood Reporter след финала на шоуто през 2018 г.:
"Очевидно сериалът стана много актуален през последните сезони на фона на разследването за руската намеса. Сериалът завърши, докато тази история се въртеше в новините. Какво искате хората да вземат от "Американците" по отношение на възгледите им за Русия и руснаците?
Уайзбърг: Предаването има какво да каже в тази насока, въпреки че то започна в много различен момент, когато САЩ и Русия се разбираха – тогава беше удобен момент за подобна идея – че често демонизираме и обезчовечаваме врага, без да разбираме, че и те са човешки същества като нас. Решихме да вземем най-лошите от най-лошите врагове – безбожните комунистически чудовища от КГБ, и да покажем, че и те са хора като нас. След това обаче руснаците започнаха отново да се превръщат във враг и да бъдат дехуманизирани, вместо да бъдат възприемани като триизмерни хора с добри и лоши страни, също като нас. Така че, макар и това да се различава от оригиналния план, моментът е добър хората да си спомнят, че е наша склонност да превръщаме хората във врагове и да не ги възприемаме в тяхната цялост".
Изглежда след изборите през 2016 г. целият постигнат напредък бе унищожен и всички руснаци отново се възприемат в САЩ като жестоки шпиони без чувство за хумор, на които не може да се има доверие, въпреки че американците отказва да приемат, или просто не са информирани, че всъщност американското правителство има мрачна история на мащабна намеса в изборите по цял свят.
Правителствата заприличаха на деца, които се надпреварват, а народите ни се превърнаха на родители, които се нападат, без да знаят защо децата им изобщо са се скарали.
Много пъти съм седял с руската си приятелка и сме гледали филми, в които се разобличава лошия. Тя казва: "Разбира се, че пак са руснаците". А често те са изобразявани с много малко внимание към детайла. (Жокер за Холивуд: КГБ вече не съществува и руснаците не казват "На здоровье").
Наталия Носова
Много пъти ми се е случвало руснаците да ме питат директно: "Защо американците мразят руснаците?".
Този въпрос никога не бива да бъде задаван от един народ на друг. Правителствата имат отговорност към хората си, но в същото време и хората имат отговорност към самите себе си: да мислят сами и да действат адекватно. Няма добри или лоши страни. Има добри и лоши хора и това е индивидуален избор, който трябва да бъде правен и съден индивидуално. Изглежда, че дори и на фона на вездесъщата природа на компютърната култура, която помита Америка, руснаците са единствените, които не са оставени на мира.
Във филмите, вместо да показва невероятната архитектура в Русия, Холивуд изобразява най-мрачните ъгълчета, най-мръсните улици и най-занемарените апартаменти, с което отново и отново отправя посланието: "Русия е мрачна и страшна дупка".
Нищо чудно, че хората приемат това, като се има предвид, че "журналисти" като Джош Баро, който пише за много от водещите американски издания, открито "удря" Русия в Twitter:
Подобни забележки щяха да го лишат от възможността да пише за което и да е издание, ако бяха по адрес на която и да е друга държава. Но Америка дава ясно да се разбере: медиите ще ви отлъчат, ако правите ксенофобски коментари на публични места, освен ако не са за Русия (или пък ако не сте президентът на САЩ).
А сега, на фона на заформилия се скандал между Доналд Тръмп и Украйна, хората започват да се подиграват на Владимир Зеленски по подобен начин и изведнъж Украйна започва да се споменава като бивша съветска държава.
Ако журналистите искат да си вършат работата и да обсъждат истинските проблеми в Русия, руснаците ще са първите, които ще допринесат за този дебат: Русия, като всяка друга държава (включително САЩ) си има проблеми, но реториката около Русия през последните три години в САЩ се свежда единствено до безвкусна ксенофобия – чисто и просто.
Това не е само социален проблем. Тази ксенофобия засяга фрилансърите, агенциите и фирмите – големи и малки. Въпреки че в Русия живеят едни от най-талантливите програмисти и дизайнери, те трудно си намират западни клиенти и често са третирани като незаконно дете, което се държи в мазето, защото фирмите не искат да се свързват с Русия.
Само погледнете FaceApp. В един ден всички американци казваха: "Леле, виж как ще изглеждам, когато остарея", а на следващия ден: "Не слагай снимката ми в това нещо! Не искам руснаците да разполагат със снимката ми!".
Шегувате ли се?
Американците биха продали душата си на дявола за няколко лайка, но не и на руския "дявол" – на него не може да се вярва. Освен това, не знаете ли? Руският "ад" е мрачна и студена дупка, пълна с мечки. Ужасно много мечки.
Тази реторика е самонанесена пропаганда. Руският народ заслужава нещо по-добро.
Бенджамин Дейвис е американски автор, който живее в Русия и е коментатор на Russia Beyond.