Кои са саамите и как са свързани с изчезването на руската Лапландия?

До пощата и единствения голям супермаркет "Дикси" стои бетонна сграда във вид на чум (традиционно жилище на номадите в Сибир във вид на палатка от кожи). Някога "чумът" е бил ресторант, след това сградата е купена от най-голямата руска банка "Сбербанк". Сега над желязната врата има табелка с работното време на Националния саамски център. Вътре обикновено е празно. На стените има снимки на тундрата (която започва на 100 м от центъра), разписание на занятията за деца и образци на продукти на народни занаяти като ръкавици от еленова кожа.

Това е село Ловозеро, Колския полуостров. Място зад Полярния кръг. От Мурманск – най-големият град в региона – го делят 167 км. Но именно това село насред тундрата е "столицата" на руската Лапландия. Саамите, коренният народ на тези земи, тук са най-много на квадратен метър и всичко, което правят, е опит да не изчезнат. Онези от тях, които продължават да се наричат саами, с обида в гласа от няколко десетилетия повтарят: "Превърнаха ни в декоративна нация".

Но през последните години Ловозеро се прослави. През 2017 г. тук са дошли 10 000 туристи.

"В училище забраняваха да говорим на саамски"

Саамите са коренен народ от Северна Европа, а земите, които населяват, се наричат Лапландия, от древното име на саамите – "лопари". Територията им е разположена в четири страни – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Общо около 80 000 души. Най-много саами са останали в Норвегия, а най-малко – в Русия.

Преброяването на населението от 2010 г. показва, че в страната са останали едва 1771 лапландци и тази цифра от началото на XX в. почти не се е променила: и в Руската империя, и в СССР, и в Руската федерация те са горе-долу толкова. А това, което силно се е променило, е броят на лапландците, които помнят езика и традициите си.

"В съветско време в училище забраняваха да говорим на саамски", споделя жителката на Ловозеро Валентина Совкина. "Но аз все пак го слушах вкъщи. Сега разбирам езика, моля всички роднини, които знаят езика, да говорят с мен на него. Моите синове знаят две-три думи".

Всъщност няма такова нещо като саамски език, има саамски диалекти. В Русия говорят на четири от тях.

Кандидатът на филологическите науки Рима Куруч си спомня: "Когато през 1975 г. дойдох в Мурманск, знаех, че на Колския полуостров живеят саами, но не можех да си представя ситуацията, в която в този момент е пребивавала тази национална култура. Саамският език буквално се предава от уста на уста, той няма писменост, не се преподава в училище". Тогава се и събира група ентусиасти, която започва да работи над саамската азбука, букварите и речниците. Това не е първият подобен опит, но определено е най-удачният. Саамският (килдински диалект) започва да се преподава в училищата и школите в Ловозеро. Но въпреки това на него в Русия говорят едва 353 души и болшинството от тях са на по 70-80 години.

Номадски народ от миналото

Днес саамската младеж се старае при първа възможност да се премести в града. Вариантите им в Ловозеро не са много. Всъщност само един – да работят в тундрата.

Традиционно саамите се занимават с еленовъдство – придвижват се със стадата си елени. В тундрата живеят в кувакси – специфични жилища със заострен връх, покрити от еленови кожи и подобни на чумите на ненците. "Роден съм тук, в Ловозеро, а след месец са ме отвели в тундрата. На елени, някога не е имало всъдеходи. Мама беше домакиня, помагаше с домакинството", разказва еленоводът Гаврил Кирилов.

За водач на елени човек може да се обучи в местния колеж за 2 години и 10 месеца. Но за такава работа не плащат много – средно 25 000 рубли ($392) на месец. Парите за еленското, предадено в кланиците, чакат дълго – както и заплатите. А и да живееш в тундрата с деца вече не разрешават, там липсват условия. Децата се изпращат за известно време в интернат.

За да решат проблемите на саамите, местните жители през 2008 г. дори искат да изберат саамски парламент, каквито има в Европа (руските саами се стараят да поддържат връзка с европейските). "Разровихме се във всички документи, които можахме, разбрахме как са създадени саамските парламенти във Финландия, Норвегия, Швеция. След това започнахме да готвим събрание, трябваше да намерим делегати", споделя Валентина Совкина. Във всяко саамско селище тя предлага да се издигне саамски флаг. Но и двете идеи – за парламента и флага – не са поддържани от регионалните власти, защото са  разпознати като сепаратистки. Местните саами са много раздразнени. Совкина си бърше сълзите. "Превърнаха ни в декоративна нация, която само танцува. Изглежда по-добре просто да замълчим и да решаваме работите си между нас си", твърди тя.

И до неотдавна за мурманските саами си спомняха или по празници, когато саамският ансамбъл в традиционни дрехи танцува саамски танци, или по време на "саамските игри" (местна спартакиада). На тях например се устройват състезания по саамски футбол, в който само жени играят с топка от еленови кожи и пух. Всичко се променя през 2010 година.

Бизнесът на саамите

Ако саамите са необходими само за развлечения, то може би там е и спасението им? Така си мисли Иван Головин, ръководителят на Саамската община, когато решава да вземе под наем 50 000 хектара земя за еленско пасище и кани приятели от Ловозеро да живеят заедно така, както са живели предците им. Това място, на 30 км от Ловозеро, наричат Самъ Съйте, което се превежда като "саамско село", и започват да печелят от етнотуристи.

Сега към саамския традициионен костюм, в който обичат да се снимат туристите, се дава и леко страховита историческа справка – да облечеш саамски костюм е като да се украсиш с чужда идентичност. "Женското украшение за глава, декорирано с бисери – е като паспорт на жената, където можеш да прочетеш дали е омъжена, колко деца има, къде живее, колко е богат родът ѝ", разказва Виталий Крут, жител на Саамската община. Именно заради такива подробности тук започват да идват все повече хора.

През 2017 г. "саамското село" е посетено от над 10 500 туристи – от Китай, Тайланд, Австралия, Индия и Европа. В селото всичко е направено така, както е било през вековете у саамите: има кувакси, храм с дървени идоли (саамите се прекланят пред духовете на природата). Но за развлечение са добавени и някои нови неща: мини зоопарк с арктически животни, много хъскита, бъгита, разходка с еленски впряг в тундрата.

Сега саамите се надяват, че, ако не еленовъдството, то поне модният и доходоносен етнотуризъм ще стане причина за народа да не се разпръсква по страната и да ги държи всички заедно. "Надяваме се младите хора да идват и да живеят тук. Искаме да направим цял проект: ако саам се жени за саамка, раждат се деца, то ще им даваме апартамент", твърди Головкин.

Е, засега нито едно малко саамче не е родено в етно-селището. Но пък са завършили строежа на хотела.

Вижте още как изглежда животът на малките коренни народи в Алтай!