Веднъж отидох на гости на приятел, беше през март. Гледам – стои новогодишна елха с играчките, всичко свети. Ще бъда честен: елхата беше изкуствена, затова и не се беше превърнала в сухо стебло с големи клонки. Попитах: "У вас още е Нова година?". Приятелят ми се обърна: "Да!". И добави: "Но скоро все пак ще я приберем".
А след това му отидох на гости лятото. Елхата продължаваше да свети. Попитах: "Така и не я прибрахте?". Приятелят ми отговори: "Ама сега е лято, готино е! На всички им харесва".
След това отидох през есента. Елхата си още беше там. Този път нищо не попитах, но моя приятел сам ми каза: "Скоро е Нова година, защо да я прибираме?".
Нова година е най-любимият празник в Русия. С нищо не може да се сравни. Съветските празници отдавна са забравени, само тези, които са над 50, още може да честват Деня на Октомврийската революция. Църковните се отбелязват, понякога мащабно, Великден например. Всички радостно пийват, дори невярващите. Но все пак най-любима е Нова година.
Да купиш елха, да я украсиш – това е цяла радостна церемония. И за децата, и за възрастните. Вече стана важно да пуснеш елхата в социалните мрежи, да се похвалиш.
А след това минават празниците, елхата по принцип се маха. Но не, на това в Русия всички отговарят: "До Старата Нова година не я прибираме". Старата Нова година е чисто руска традиция и се състои в нощта на 13 срещу 14 януари. Това е празникът по стар дореволюционен стил. И макар почивните дни да са приключили, в Русия празнуваме и този ден. Да, по-скромно, отколкото световната Нова година.
Но ето, мината е и тази граница. Тук най-нетърпеливите наистина махат елхите. Ако е жива, то няма къде да ходиш – бодличките падат и се разнасят по всички килими и обувки.
Но, ако е изкуствена, може да не бързаш. Нека стои до края на зимата. Красиво, представително, приятно. На никого не пречи особено.
Но ето че и зимата е отминала. Само най-упоритите оставят елхите си. Понякога до края на март или дори до април, когато снегът изчезва и се появява тревата. Това дори прилича на състезание – у кого повече ще стои елхата. Хората се хвалят в социалните мрежи: а ние още не сме махнали елхата!
И никой не се изненадва особено. Напротив, радват се и подкрепят.
А сега главният въпрос: защо в действителност толкова дълго ги държим – с всички топки и лампички?
Мисля, че отговорът е лесен. Животът в Русия не е толкова радостен. Особено в провинцията. А в нашите градове красотата не е толкова много. Е, освен в Москва и Петербург. А страната е огромна. Типичният руски град е с мъничък исторически център, където има няколко църкви и три имота. А наоколо има панелни блокове, заводски комини, бетонни огради. Тъга. Много съм пътувал из Русия, нагледал съм се. Не можеш да различиш Налчик от Абакан или Перм от Южно-Сахалинск. Да, само пейзажът наоколо. Всичко останало е стандартно и унило. Ако не смяташ новите търговски центрове, които също рядко могат да се нарекат архитектурни забележителности.
И тази елха с блестящите си и светкащи лампички е нашето малко естетическо предизвикателство пред тоталния скучен пейзаж. Прекарал си деня на работа, караш си по невзрачния град, ходиш си по магазините, които също не се различават един от друг. Връщаш се вкъщи, в малкия апартамент с две стаи и кухня. Тук има обикновени мебели или от ИКЕА, или от съветско време. Но ето и радостта – новогодишна елхичка! Поглеждаш я и ти става малко по-весело.
Поради това мисля, че нашите жени се гримират толкова ярко. Защото на фона на панелните къщи им се иска да изглеждат ефектно, да създават контраст по отношение на сивата реалност. И на мъжете това им харесва.
Ние, руснаците, обичаме яркото, но живеем в сиво обкръжение и неговите петдесет оттенъка. Такъв парадокс.
Новогодишната елха е поне някаква цветна алтернатива за нас.
И накрая, още една причина. Да оправяш елхата, да прибираш играчките обратно в кутиите, не е най-увлекателното занимание. Доста е тъжно. И си казваме един на друг: "Добре, утре ще я оправим".
Но утре никога не настъпва. А и няма закъде да бързаме. Така или иначе скоро ще е поредната Нова година.