През последните дни чуждестранните медии обсъждат дали обикновената противотуберкулозна ваксина защитава от новата коронавирусна инфекция. Сред тях са Bloomberg, Reuters, Daily Mail и The New York Times. И всички те пишат за ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ), широко разпространена по света почти век, и за внезапните сведения, че именно тя може да се окаже оръжие срещу предизвикалия пандемия COVID-19.
В Русия, както и в България, тази ваксина е масова и задължителна за всички деца на 3-5 ден след раждането (ако няма противопоказания). Може ли това да е обяснението защо в страната още няма толкова много заболели – едва 2777 души (до 1.04) за 144,5 млн. население?
Откъде тръгват данните за връзката между БЦЖ и коронавируса?
Това е изследване на служители от американския Колеж за остеопатична медицина. На 28 март на сайта MedRxiv се появи предпубликация на научна статия, в която се посочва разликата в смъртността от коронавирус в страните със задължителна БЦЖ-ваксинация и онези, в които тя се прави по желание или изцяло липсва. "Открихме, че страните без универсална политика по БЦЖ-ваксинация (Италия, Холандия, САЩ) са по-силно засегнати в сравнение със страните с универсална и дългогодишна политика на БЦЖ-ваксинация", твърдят те. Смъртността в страните със задължителна ваксинация е 30 пъти по-малка спрямо там, където се провежда от много време. "Открихме също, че БЦЖ-ваксинацията редуцира броя на регистрираните случаи на COVID-19 в страната", отбелязват специалистите.
Според тях това обяснява защо има такава голяма разлика в показателите между съседни Испания и Португалия. В Испания смъртността е значително по-висока, а там програмата за задължителна ваксинация срещу туберкулоза е прекратена през 1981 година. В Португалия това става едва през 2017 година. Що се касае до Източна Германия (бившата ГДР със задължителна ваксинация) – там смъртността също е по-ниска, отколкото в Западна Германия.
Що за ваксина е това?
Това е единствената сертифицирана ваксина срещу туберкулоза. Всяка година се поставя на 130 млн. души по света. За 2018 г. това е правено в 153 страни. Развитите държави я поставят частично (само за децата в рискови групи) или изобщо не я поставят заради много ниския процент болни от туберкулоза. В САЩ и Холандия например никога не е прилагана масово.
По цял свят всяка година от туберкулоза боледуват около 10 млн. души. Затова в страните с по-висок риск от заразяване тя и досега е задължителна. Такива са Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка. Ваксината не гарантира абсолютен имунитет, но защитава на 60-80%.
Кой я измисля? И вярно ли е, че е направена в СССР?
Съветският съюз е първата страна, в която ваксината става задължителна за всички, но самата тя е разработена във Франция през 1919 година. Изготвена е от атенюиран щам на Mycobacterium bovis. Това откритие е направено от учените Албер Калмет и Камил Герин. В действителност ваксината им е течна и с кратък срок на годност, поради което трудно получава обществено признание (през 1930 г. заради грешка ваксината убива 72 от 240 новородени в гр. Любек).
През 1925 г. Калмет я предава на съветските учени за доработка, а те от своя страна доказват ефективността ѝ. След три години е приета от Лигата на Нациите.
Ваксината помага не само срещу туберкулоза?
Отдавна се правят такива изследвания. Към момента се смята, че БЦЖ дава защитен ефект в 20% от случаите и срещу проказа. Използва се и в имунотерапията на рака на пикочния мехур и до 2015 г. се смята, че е ефективна в борбата с язвата на Бурули.
А дали може да помогне срещу COVID-19?
Нужно е поне да се направят изследвания на фокус-групи и през март стана ясно, че такива ще се проведат в Австралия, Холандия, Германия и Гърция. Но за ефективността на БЦЖ срещу новата коронавирусна инфекция има много въпросителни. Например, ако теорията е вярна, то защо тогава в Китай, където ваксинацията с БЦЖ е масова, имаше толкова много заразени?
А и срокът на защита на БЦЖ не е точно определен. Смята се, че е напълно активна 10-15 години, след което ефектът отслабва – и то при условие, че се постави в детска възраст. Имунизацията при възрастни може да се окаже съвсем слабо ефективна.
Авторите на изследването на връзката между БЦЖ и COVID-19 сами обръщат внимание на това, че "различните държави използват различни БЦЖ ваксинационни схеми (ваксинират в различни възрасти и в различно количество), както и различни щамове на бактерията". Никой още не е изследвал кой щам може най-добре да възпрепятства разпространението на инфекцията.
А какво мислят руските лекари?
"Имунизацията с БЦЖ е един от начините за стимулация на имунитета. При някои състояния действително помага. Но, за да се даде оценка, трябват качествени клинични изследвания", твърди лекарят-фармаколог и доцент във факултета по фундаментална медицина към МГУ Николай Коробов.
Като цяло в Русия никой не спори, че имунизацията е активатор на имунитета, при вкарването ѝ организмът дава ярко изразен имунитетен отговор. Но за възможния ѝ ефект срещу COVID-19 още не издържа на никаква критика. "Единственото, което обединява коронавируса и туберкулозата, е въздушно-капковият път на предаване на инфекцията. Всичко останало е нечие въображение", смята главният петербургски специалист по туберкулоза и главен лекар на Градския туберкулозен диспансер Александър Пантелеев.
"Ваксината БЦЖ е ваксина с кратък живот, защитава максимум 10 години. За това и се провежда реваксинация. Във възрастния организъм вече не живее, така че е несериозно да твърдим, че създава някакъв имунитет срещу коронавируса. След това, това са напълно различни типове инфекции и какъв може да е кръстосаният механизъм е напълно неясно".
Лекарят-ваксинолог Евгений Тимаков също смята, че при липсата на доказателствена база тези разсъждения нищо не значат: "Ако твърдим, че ваксината защитава организма от COVID-19, то трябва да погледнем какви ваксини са правени или не са правени изобщо, какви са нивата на имунитета, дори елементарната алергийна картина. И засега въпросите са повече, отколкото отговорите".
Но, дори да си представим, че ефикасността на БЦЖ може да се окаже реална в случая, не следва да се надяваме на нея в близко време. "Ваксината трябва да се прави преди началото на епидемията от инфекцията. Не мисля, че може някак да повлияе на текущата пандемия. За да се развие имунитетът, след имунизацията трябва да мине дълго време. Малко е вероятно да помогне сега", твърди Владимир Болибок, лекар-имунолог.