Съвети от руснаци: как да запазим отношенията си в самоизолация?

Живот
СЕМЬОН ПОЛЯКОВСКИ
Творческият предприемач и начинаещ гещалт терапевт Семьон Поляковски работи дистанционно от дома си вече много години, същото прави и съпругата му. Той може да научи на много неща двойките, които в условия на самоизолация сега са непрекъснато заедно.

През последните седем години работих най-вече дистанционно. Повече време работих от дома си не само аз, но и моята съпруга. Работихме не от многостаен апартамент, а от неголямо студио, в което не можехме да избягаме далече един от друг… Затова в светлината на настъпилите напоследък събития искам да споделя опита си как да се сведе до минимум напрежението при паралелна дистанционна работа на двама души в ограничено пространство.

  1. Определете граници между работното и неработното време

Основният проблем идва от липсата на граници между работния и битовия контекст и съпътстващите роли.

Първо, битовият контекст се просмуква в работния, защото съществува траен шаблон: когато сте заедно у дома, вие не работите. Затова ти се струва, че партньорът ти непрекъснато е на твое разположение, а това значи, че винаги може да се отвлече от своите дела и да ти отдели внимание. А най-опасното е, че на другия партньор също му се струва, че нещата стоят така.

Тъй като твоята психика възприема разговорите с близки хора като важни, започва конфликт на приоритетите от различните сфери на живота. Ако чуеш битова молба, ще ти се прииска или да я изпълниш веднага, или поне да помислиш как да не забравиш да направиш това после. Например, когато чуеш, докато работиш, фразата "би трябвало да се платят сметките", ти със сигурност превключваш от работните процеси на обработката на това питане. Най-често хората реагират на такова "нахлуване" бързо и просто – с рязка реплика от рода на "Не виждаш ли, че работя?!". Такова поведение разбира се може да сработи, но само в краткосрочна перспектива, а при многократно повторение, най-вероятно ще доведе до повишено равнище на напрежението между партньорите.

  1. Не давайте на партньора си съвети за работата

Обратната страна е проявата на работния контекст в битовите отношения. Всеки има свое разбиране как трябва да се работи и повечето хора в обикновения живот рядко имат представа какъв е стилът на работа на техните близки.

А сега си представи, че изведнъж си отишъл в офиса на своя партньор и го наблюдаваш как работи. От твоята камбанария може да ти се стори, че той не работи някак си както трябва - неефективно, недостатъчно уверено, прекалено прибързва и т.н. Появява се невероятно изкушение да му дадеш съвет и да го научиш как трябва всъщност да се действа. И най-неприятното е, че ти се иска да сториш това веднага и тук – да подходиш към гърба му и през рамото да кажеш: "Това може да се направи другояче, дай да ти покажа". Струва ли си да кажем, че такова поведение се възприема на нож...

Още по-ярко проличават нашите проекции, свързани с "прокрастинацията" (склонността постоянно да се отлагат неприятни неща). Може да ти се стори, че близкият ти човек само пие чай/заседнал е в Instagram/гледа Дуд (популярен водещ на руския YouTube - бел. ред.). Има опасност да се превърнеш в строг родител, който постоянно ще следи другия да работи и да не се отвлича…

А черешката на тортата е желанието да защити другия от злобни колеги/началника/изпълнителите. Това е особено присъщо на мъжете, които се опитват да защитят своите "беззащитни и слаби жени". Както се знае, пътят към ада е постлан с добри намерения...

Същността на описаните по-горе проблеми е размиването на границите между два различни контекста и две различни роли. От тук следва непосредствено и принципът на решението – човек да се опита максимално да разграничи двата контекста.

  1. Постарайте се да не си пречите или определете график на деня

Най-простото и действащо правило е да разграничите процесите в пространството и времето. Ако имаш възможност, по време на работа се разходи из стаите. Ако ли пък не, просто се опитай по-малко да си в полезрението на другия. Ако си свикнал да работиш с музика, сложи слушалки.

Важно е и да се определи график, защото най-често проблеми възникват в моментите на превключване от работния към битовия режим: в началото и в края на работния ден, а също и в обедната почивка. По време на обедната почивка е особено тежко, ако някой от вас на общия обяд вече е приключил работа и започва да готви или да поръчва храна, а другият все още е зает. На гладен стомах стават най-разрушителните войни, внимавай.

По-горе описаните мерки са достатъчни, за да премахват по-голямата част от симптомите. При все това, за да могат да действат тези правила, си струва предварително да обясниш на партньора си защо е необходимо всичко това. И най-главното, да накараш другия да разбере, че изолирането ти през работно време не означава, че ти не обичаш и не уважаваш по-малко другия. Напротив, той/тя трябва да знае, че искаш да запазиш онази част от отношенията ви, която за теб е толкова важна.

За да избегнеш останалите симптоми, си струва да погледнеш по-надълбоко. В действителност размитите граници вредят по принцип на отношенията и способността и на двама ви те да бъдат отстоявани е само от полза за отношенията ви. Затова най-важното тук е да осъзнаеш, че пред теб е друг човек, със своите потребности, особености и правила. Колкото и да ти е близък, ти не си негов господар и не можеш да му диктуваш своите условия. Всичко, което можеш, е правилно да му поднесеш своите пожелания и болки и да разчиташ на неговото сътрудничество. 

Няколко общи съвета:

Първо, изказвай желанията си направо, без намеци и недомлъвки. Ако искаш нещо от партньора си, кажи му го. Не си струва да чакаш той сам да се досети. Това е основната причина за конфликти. Колкото по-бързо и явно изразиш желанието си, толкова по-бързо то ще бъде изпълнено, или пък ще бъде отхвърлено и ти ще търсиш друго решение.

Второ, ако има някакво противопоставяне, опитай се да не го премълчаваш. Много по-добре е да го обсъдите, когато самата ситуация малко е поотминала. Няма смисъл да се слага спица в колесницата, когато процесът е в пълния си ход.

Трето, ако искаш да изложиш позицията си по неприятен за теб въпрос, опитай да започнеш като изразиш чувствата си по този повод. Например кажи: "Много ми беше болно да ти откажа, когато търсиш моето внимание. В този момент аз..."…

"Вбесява ме" и "дразни ме" също са чувства, но под тях почти винаги се крие някаква болка или неудовлетворена потребност, затова, доколкото ти стига осъзнатостта, опитай се да погледнеш по-дълбоко от гнева си. Така близкият човек по-бързо ще разбере, че причината не е само в него, а в твоите реакции.

Напоследък ми се иска да кажа, че създалата се ситуация е отличен шанс да научим повече за другия, а следователно и за себе си. Това е издигане на ново по-дълбоко равнище на отношенията. Пък и кой знае, може би този обрат ще ви накара да решите да създадете съвместен бизнес.

А сега се отпуснете и вижте тези 11 забавни мема, плод на самоизолацията в Русия!