В една от най-отдалечените части на Русия, в обширната сибирска тайга, човек може да измине 160 км, без да срещне друг пътешественик. Възможно ли е тези територии да крият живи мамути и до днес?
В Русия има хора, които смятат, че това е така. Някои телевизионни програми, посветени на загадки, водят "разследвания" по този въпрос, докато местните жители продължават да разказват случки за наблюдения на мамути. Според един слух от 1940-те години, военни пилоти прелитат над гъстата тайга в Якутия и забелязват малко стадо животни, много подобно на вълнестия мамут. През 1978 г. нещо подобно се случва и с група хора на р. Индигирка в Якутия. Те твърдят, че една ранна сутрин се събуждат до около дузина мамути, които спокойно пият вода от реката.
Getty Images
Това обаче не са нищо повече от легенди, като тези за Йети или чудовището от Лох Нес, смята Никита Зимов, руски еколог и директор на Плейстоценския парк в Якутия, проект, който има за цел да възроди естествения хабитат на мамутите - северната субарктическа степна тревна екосистема, съществувала тук преди хиляди години. Голямата мечта е мамутите да започнат да бродят по Земята отново. (И така, безспорно е, че Зимов с удоволствие би подкрепил теорията за живите мамути, ако наистина смяташе, че това е възможно.)
"Това е пълна глупост. Мамутите в континенталната част на Евразия изчезнали, или по-скоро били изтребени (от хората) преди 9000 години. Последните мамути са живели на о-в Врангел допреди 3380 години", твърди той. "Плюс това, вече няма такова нещо като неизследвана сибирска тайга - през последните 200-300 години хората са я обиколили многократно."
Родината на мамутите?
Алексей Даничев / Sputnik
Ако човек иска да намери уникално запазени вкаменелости на мамути, Русия е мястото!
Защо? Е, вечната замръзналост в най-северните части на Русия е изключително подходяща за тази задача (сякаш мамутът е умрял едва вчера), а когато се стопи, ерозията на речните брегове или други природни фактори разкриват останките първо за местните жители и след това за учените.
Според Музея на мамута в Якутск 75% от познатия на света мамут и свързаните с него гробове със запазена мека тъкан са открити в Якутия.
"Мамутите живели в района, който се простира от съвременна Испания до Канада [тогава е имало естествен мост, който свързвал Евразия със Северна Америка]. Къде са се появили като вид, не мога да кажа, но голяма част от хабитата им е бил на територията на днешна Русия - следователно, няма да преувеличим, ако кажем, че Русия е нещо като "родина на мамутите", смята Зимов.
Юрий Смитук / TASS
Според него обаче броят на останките, открити в Русия, не е доказателство за това, че именно тук се е намирала най-голямата популация на планетата. Това само показва, че останките са много по-добре запазени тук благодарение на пермафроста. "Плътността на популацията на мамутите може да е била по-висока например на територията на съвременна Испания", смята експертът.
Клониране на мамута
Антон Денисов / Sputnik
Идеята за връщане на животното от мъртвите е примамлива, но изглежда, че руските учени не работят усилено в тази област на генетичните изследвания, въпреки толкова многото замразена ДНК, открита в страната.
Според Зимов има три основни екипа, които се занимават с този въпрос в момента - един начело с Джордж Чърч от Харвард и два в Япония и Южна Корея. Всички те изследват проблема от средата на 1990-те.
"Нашите учени от Музея на мамута в Якутск също участват в това изследване, но работата им е най-вече по намирането на генетичния материал и транспортирането му до лаборатории в Япония или Корея", обяснява Зимов и добавя, че руската генетика като наука не се развива толкова бързо, колкото в други страни.
Той отбелязва, че за клонирането на мамути се говори много в медиите, въпреки че няма достатъчно доказателства за неговата потенциална ефективност. "Аз лично бих бил много щастлив, ако видим мамути в нашия Плейстоценски парк. Но засега това е като да чакаш чудо", заключава той.