Преди космосът да стане пътеводната мечта на световните свръхдържави, всички се стремят да отидат на полюсите на Земята. Надпреварата кой пръв ще стигне до тези недостъпни зони се води най-вече между Съветския съюз и САЩ. През 1937-а Сталин подписва таен указ за експедиция до Северния полюс, най-труднодостъпното място на земята, където на практика няма и земя: Северният полюс са само дрейфащи ледени късове в Северния ледовит океан.
Руски държавен музей на Арктика и Антарктика
Сред множеството въпроси изпъква един ключов: с какво ще се храни експедицията и колко? Четирима души е трябвало да останат в екстремни условия в пълно уединение почти година.
"Солен шоколад с месен и пилешки прах"
Цял институт се заема година преди експедицията с разработката на менюто. "Осигурете ни обяд за две години", казва тогава Иван Папанин, ръководител на експедицията. Поради някаква причина хората се страхуват най-много да не умрат от глад.
Руски държавен музей на Арктика и Антарктика
Изискванията към храната са много строги – всеки ден в условията на полюса всеки човек е трябвало да поеме 7 (!) хиляди калории (при обикновена норма за възрастен мъж от 2500 калории). Само че да се пренесе толкова храна в нормалния ѝ вид до полюса е твърде нереалистично, затова учените решават да разработват концентрати – сублимирани продукти.
Институтът създава 40 вида концентрата на кубчета - от пилешки котлети и борш до "солен шоколад с примес на месен и птичи прах" (той, казват, е бил отвратителен на вкус, но го обявяват за върха на концентрирания питателен "фураж" в екстремни ситуации).
Всеки концентрат е трябвало да се сложи във вряла вода за три до пет минути. Това време е изчислявано в института с хронометър. От значение е било приготвянето да става максимално бързо. Много продукти са били тествани: например експериментите показват, че от всички сирена най-добре за полярните условия е приспособено топеното сирене.
Архивна снимка
Въпреки всичко дори със супер компактни концентрати се е наложило до полюса да се транспортира пет тона храни за четирима души.
Архивна снимка
Менюто на полярника
И така полярното меню за един ден по думите на директора на същия този Инженерен институт по обществено хранене Михаил Беляков изглежда долу-горе по този начин: "Закуската, обядът, следобедният чай и вечерята на всеки полярник се състои от три-четири блюда. Ще посочим менюто от първия ден на пребиваването на полюса.
- За закуска - кафе, пресован хайвер, натурален омлет и сухари от бял хляб с месо.
- На обед - борш със шпиковани гърди, кюфтета от месо с грах, плодов компот и хляб.
- Между обяда и вечерята – следобеден чай. Той включва чай с бонбони с витамини, сухари и свинска сланина.
- За вечеря жителите на Северния полюс получат "Бьоф Строганов", оризов пудинг, шоколад и сухари с месо".
Лев Федосеев/ТАСС
Всички сублимати са били запечатвани в специални бидони, а всеки от тях е тежал 44 килограма. Освен тези бидони обаче полярниците са имали и няколко чувала с картофи, чувал лук, каси с масло и т.н. А още 150 кг замразени пелмени, защото ръководителят на експедицията не е имал доверие на сублиматите. Не е минало и без алкохол – коняк и домашен ликьор с настойка от плодове.
А скъпият деликатесен пресов черен хайвер полярниците са похапвали с лъжички и то без хляб. Хляб не е имало или е бил съвсем малко.
С какво се хранят сега хората на Северния полюс
Игор Зарембо/Sputnik
Днес, ако си купиш пътуване до Северния полюс, няма да ти трябва никакво специално "полярно меню". На атомния ледоразбивач, който транспортира до там туристи, има всичко: от билярд и сауни до ресторант с традиционна европейска кухня.
Ако обаче си с експедиция до полюса, то по същество нищо не се е променило. "Когато тръгваме на пътешествие, вземаме сланина, много я обичаме. И още халва, полята с шоколад, всякакви сушени плодове и ядки. А иначе се храним със сублимирани продукти. Добавяме вряла вода, изчакваме да се разтворят и готово. Ядем например каша с месо или борш. На вкус не е нищо особено, но пък се приготвя бързо и е питателно", казва Матвей Шпаро, директор на "Лаборатория на пътешествията".
Лев Федосеев/ТАСС
Малко по-лесно е за хората, които остават на Южния полюс. "Там има американска полярна станция, където човек може добре да се подкрепи. Там има истински свежи зеленчуци и плодове – карат им ги редовно със самолети. На нашата руска станция 'Восток' снабдяването със свежи зеленчуци е по-слабо. При нас самолетите идват само два пъти на сезон. Имаме обаче всичко останало – месо, булгур", разказва Виктор Боярски, полярник и директор на Държавния музей за Арктика и Антарктика.
На руската станция менюто е "обикновено руско", казва той: за закуска – каша, сирене и колбаси, за обяд – борш. Там си правят сами сладолед – смесват сняг, захар, сироп и конфитюр.
"Виното и бирата са деликатес в Антарктика. Всички неща, които се страхуват от студа, са деликатес", казва Боярски. "Да речем, 'Докторският колбас' е по-ценен за полярника от шпековия твърд салам, защото 'Докторският' не търпи никакво замразяване. Той става на камък, а след това се разтича, защото в него има много вода. А твърдия шпек може да се яде след замразяване и ние си го ядем ден след ден. Така че, ако искаш да зарадваш полярник, когато му отидеш на гости, носи му бира и 'Докторски'. А не твърд шпек и∕ или водка: тия неща си ги имаме предостатъчно".