Къде в Русия животът е най-тежък?

1.       Архипелаг Нова Земя, Северния Ледовит океан (1800 км от Москва)

Представи си, че излизаш да хвърлиш боклука, а пред вратата ти - мечка. Колкото и невероятно да изглежда, но в Русия все пак има такива места. Периодично жителите на Белушая Губа, едно от селищата в Нова Земя, се сблъскват с тези представители на дивата природа. Нова Земя е архипелаг в Северния Ледовит океан с население само 2500 души. През февруари 2019 г. в местното селище дори е въведен извънреден режим заради нашествия на мечки: те идват на територията, където живеят хората, търсят храна в кофите за боклук, влизат във входовете на жилищните сгради, а някои дори нападат хора. За щастие всичко се е разминало без жертви.

Освен с мечките, местните хора са свикнали с арктическите ветрове и преспи, които могат да са високи колкото двуетажна къща. Ако снегът стане чак толкова много, хората излизат на улицата направо от прозорците. Полетите със самолет до най-близкия град – Архангелск, могат да се чакат повече от седмица, защото постоянно ги отменят заради лошото време.

При все това в селището има всички необходими условия за живот – училище, детска градина, басейн, детско кафене, достъп до интернет. Основното развлечение тук е риболовът. В популярната руска социална мрежа "ВКонтакте" има общество, в което бившите жители на Нова Земя дават израз на носталгията си по детството, изпълнено с трудности и приключения.

2.       Село Оймякон, Якутия (9000 км от Москва)

Оймякон официално е най-студеното село в Русия, където температурата може да спадне до минус 60 градуса.

Местните жители носят кожени палта не заради красотата, а за да оцеляват. Миглите им се покриват със скреж на улицата, а когато децата отиват на училище, по пътя трябва да влязат в близкия магазин, за да се стоплят. Всички местни шофьори слагат двойни стъкла на колите си, завиват двигателите с одеяла и на пътя никога на изключват двигателя – вероятността автомобилът да не запали втори път и да останеш насред безлюдния заснежен път е прекалено голяма.

И въпреки това Оймякон привлича туристи - гости от други градове и страни се къпят в минералните извори, яздят местни коне и се возят на впрягове с елени. Тук е идвал дори Том Харди.

3.       Норилск, Красноярския край (2800 км от Москва)

Вземи студове от минус 60 градуса, добави фабрики, които изхвърлят вредни вещества, и ще получиш идеалната локация за нова част на компютърната игра Fallout. Или пък Норилск, който всяка година влиза в рейтингите на най-замърсените градове в Русия (а понякога и в света). В града се добива платина, злато, сребро, никел и мед и затова въздухът е мръсен, а пейзажите са постапокалиптични.

Освен това в града можеш да усетиш всички прелести на полярната нощ, която тук продължава 45 дни. От Норилск няма наземни връзки с други градове. Тук се наблюдава редовно и явлението, наречено "Черна виелица" - силен вятър със скорост над 40 м в секунда, който след това преминава в ураган, способен  да повали хората на земята. Някои жители на града страдат от депресия заради тъмнината и постоянни студ.

Правят се опити разбира се положението да се подобри. В Норилск през 2016 г. бе затворен заводът за никел и в резултат въздухът в градската зона спадна с 30% (е, истината е, че и работните места останаха по-малко).

Тук може да се види и Северното сияние.

4.       Куруш, Дагестан (1700 км от Москва)

Селцето в южната част на Дагестан е разположено на височина 2560 м над морското равнище и е най-високопланинското селище в Европа. Туристите се задъхват на такава височина от недостиг на въздух. Снегът периодично заличава пътищата и Куруш остава откъснат от света за седмици.

За да оцелеят, местните жители отглеждат картофи и развъждат овце, които буквално спасяват селището от измиране – овцете се използват и за вълна, и за мляко, от което се прави сирене.

Местното училище изпитва проблеми с намирането на учители, защото малцина биха се съгласили да работят толкова далеко от градовете. Куруш обаче привлича туристи – именно от тук алпинистите започват изкачванията си към невероятните върхове на Кавказките планини. 

5.       Шойна, полуостров Канин (1300 км от Москва)

През 50-те години на ХХ в. в селце край Бяло море живели и ловили риба около 1500 души. Към 2010 г., при последното преброяване на населението в Русия, в Шойна са били останали не повече от 300 души. Причината за това е риболовът с трал, довел на практика до пълното изчезване на рибата и унищожаването на водораслите, които са спирали вятъра да разнася пясъка извън очертанията на брега. В крайна сметка селцето е засипано напълно от пясък, включително и къщите на останалите жители, а Шойна е станала най-северната пустиня край море.

Някои от жителите са принудени да излизат от къщите си направо през прозорците, тъй като пясъкът напълно е затрупал вратите. Хората оцеляват най-вече като отглеждат гъски и яребици и имат собствени градини. Транспортна връзка с полуострова има веднъж седмично – до Архангелски или Нарян Мар. Всички необходими продукти, гориво и строителни материали местните жители се докарват сами – през лятото по морето, а през зимата – по зимния път със снегоходи. От достъпните развлечения тук са само танците и интернетът.

Шойна е непопулярна сред туристите заради разрухата, но в селището има немалко живописни пейзажи. За да привличат бъдещи туристи, жителите на Шойна пуснаха видеоклип, който разказва за красотите на селото. 

Разказваме ви още защо руснаци живеят в Сибир!