"Морской бой" ("Морска битка")
Най-популярната игрална машина в Съветския съюз е аналог на американския Sea Devil ("Морски дявол"). Правилата са прости - играчът получава 10 изстрела с торпедо, с които трябва да порази колкото се може повече кораби.
Непретенциозната машина с лесни правила е една от първите, които се появяват в СССР. В нея бързо се влюбват и съветските деца, и възрастните. От 1974 г. до началото на 1990-те години тя се произвежда в Серпуховския радиотехнически завод в няколко варианта едновременно - на една от тях дори се "обучават" екипажи от подводници на ВМС на СССР. Автоматите са инсталирани и в подводниците, което радва моряците.
Можете да поиграете тук (на руски)
"Городки"
За разлика от "Морски бой", "Городки" няма аналог на Запад - машината е създадена на базата на руска дворна игра. Играчът трябва да свали 15 виртуални обекта с помощта на бухалка, която е заменена от джойстика на машината. Обектите са много различни и, като в истинската игра, носят имената на изобразените предмети: "Оръдие", "Звезда", "Кладенец", "Сърп" и "Самолет".
Задачата се усложнява от факта, че на всеки изстрел се дават пет секунди, в противен случай бухалката удря автоматично и най-често неточно. Ако се свалят всички обекти с помощта на 20 удара, има награда - обаче не всички стигат до нея.
Можеш да играеш "Городки" тук (на руски)
"Хокей"
Тази игра вече може да се купи във всеки детски магазин. В Съветския съюз тя представлява метална маса с масивни дръжки и "хокеисти" под висок стъклен купол. Ако никой не играе на машината, на всяка минута и половина с включва запис на овертюра от операта "Кармен". В началото на играта звучи известната съветска песен на Едуард Хил "Страхливците не играят хокей". Нахъсаните съветски граждани, които са гледали и анимационния филм "Шайба, шайба", където тази песен също може да се чуе, веднага се хващат "на оръжие" и разбиват противника.
"Конек-Горбунок" ("Прегърбеният кон")
Машината, създадена на базата на руски приказки, предизвикаща сълзи в очите на всеки съветски геймър, се появява в кината и игралните зали на СССР през 1986 година.
Сюжетът, изглежда, е прост - с помощта на бутони и джойстик трябва да се преведе Иван Глупакът на малкия гърбат кон през различни препятствия до десния край на екрана, където го очаква награда - жар-птица, скрин със съкровища или принцеса.
Играчът обаче има само три опита. Камъни, летящ огън и дракони дебнат на всяка крачка, а джойстикът постоянно излиза извън контрол. За всяка грешка играчът губи по един опит, а след третата играта приключва.
Преминаването на цялата игра е дадено за не повече от пет минути, което не опростява задачата.
Някои прекарват месеци в тази игра и особено запалените геймъри харчат за нея десетки, ако не и стотици рубли - почти цяла месечна заплата.
Виж играта тук:
"Снежная королева" ("Снежната кралица")
Тази игра, чийто сюжет е базиран на приказката на Ханс Кристиан Андерсен, е причина за множество нервни кризи.
Състои се от четири части: първо Герда събира рози в цветната градина на добрата магьосница, после бяга от стражите в двореца на принцесата, след това от разбойниците и накрая от снежните човеци в замъка на Снежната кралица.
Герда се сблъсква и с препятствия, а преминаването на всичко е дадено за пет минути, след което играта автоматично се рестартира.
Можеш да гледаш играта тук (на руски език):
"Репка" ("Ряпа")
Вероятно сте виждали автоматични силомери с чук? Хората вземат чук и с всичка сила удрят по гонг, надявайки се, че машината ще покаже най-високо ниво на сила.
В СССР измислят по-интересен вариант - вместо чук, в "Репка" има ръкохватка (ряпа), която трябва да издърпаш колкото е възможно по-силно. Максималната сила е 200 кг, но да се постигне такъв резултат е почти невъзможно. По-често играчите падат на пода с крака, опиращи се на трибуната.
Можеш да гледаш играта тук (на руски език):
"Магистрала"
Обичайната надпревара по двойки с препятствия е една от най-трудните игри за времето си благодарение на съветските инженери. Няма бутони и джойстици, пред играчите има два волана, метални педали и екран, разделен на две писти, по които вървят колите.
Играта има дневен и нощен режим. И ако е трудно да се заобиколят препятствията на светло, тогава през нощта това е почти невъзможно.
Можеш да играеш "Магистрала" тук (на руски)
"Скачки" ("Конни надбягвания")
В чужбина е популярна играта "Сафари", в която ловец кара през саваната и стреля по животни. СССР обаче има по-забавна алтернатива.
В "Скачки" могат да участват до шест души. За всеки играч е разпределена лента, по която конят му галопира. Играчът трябва да натисне бутон навреме, за да прескочи всяко препятствие.
Препятствията се увеличават с всяка секунда и успешните играчи трябва почти да предсказват точният момент, в който ще се появи ново препятствие. Съветските геймъри се изнервят, страстите се разгорещяват и обичайната игра се превръща в сериозно състезание.
"Снайпер"
"Снайпер" също изглежда проста - обикновена инфрачервена стрелба с пушка на стойка, пусната в производство през 1979 г. в Чебоскарския завод.
Играчът няма времеви ограничения, но изстрелите в една сесия трябва да са само 20. Същевременно обаче има умела имитация на откат и пушката отскача в ръцете, увеличавайки вероятността от пропускане на целта. Обаче съветските ученици се влюбват именно в тази игра, защото им дава възможността поне за няколко минути да се почувстват като истински войници.
Можеш да видиш играта тук (на руски с английски субтитри):
"Котка рибар"
Друга популярна игра от 1980-те години получава прякора съветската Mortal Kombat. Вярно, в нея няма нинджи или чудовища. В главната роля е котка, която се бори с враговете си за червеите, необходими за риболов.
Без сложни комбинации или кървища - котката може да се движи само наляво и надясно, да скача и да удря с лапите си, не повече. Някои битки обаче са много весели - особено с гарвана, който при поражението си пада толкова театрално, че дори Станиславски би му повярвал.