Тези три коренни народа на Русия мразят цивилизацията и оцеляват според заветите на предците си

Ненците

Те развъждат елени и се шегуват с боговете. Ненците са един от най-многобройните малки народи в Русия. Според данни от преброяването на населението от 2010 г. в Русия живеят 44 640 представители на тази народност.

Ненците населяват тундрата, местят се из огромните пространства на крайбрежието на Северния ледовит океан от Колския полуостров до Таймир. Също като предците си те се обличат в кожи от животни, придвижват с елени, а когато се установят някъде, си правят стан, в който издигат домове, направени, както и дрехите им, от еленски кожи.

В центъра на чума (така ненците наричат своите жилища) има печка "буржуйка". Паленето ѝ е изключително женско задължение, за което момичетата се обучават още от най-ранна възраст.

"Пространството до входа е женската част. Жените са поразително сръчни с огъня. Дори и малките момичета успяват с пръстчетата си лесно да се справят с тези въглени, да палят и да разгарят огъня. Жените използват различни разпалки – от черен мъх до брезови трески", разказва Андрей Головньов, етнограф и автор на документален филм за живота на ненците.

Мъжете пък през повечето време си почиват и то в своята половина от жилището, където, както вярват ненците, живеят духове. Разделението на мъжко и женско в домовете на ненците е толкова безкомпромисно, че ако жена без да иска е прекрачила през мъжка вещ, то трябва да се направи обряд за изчистване с дим. В чашка с въглени се слагат парчета от кожа от бобър и я прекарват над димяща чиния. Само така ненецката жена може да получи опрощение за толкова сериозно прегрешение.

Ненците имат много демократични отношения с боговете. За тях "човек и бог са персонажи в един и същи диалог. Ненците си позволяват да се шегуват с боговете", казва Головньов.

И макар на този народ да не са му чужди благата на цивилизацията и мнозина от тях да имат в традиционните жилища мобилни телефони и дори снегорини, ненците все пак са запазили начина на живот на своите предци до наши дни. Развъждането на елени и риболовът, както и преди, си остават техни традиционни занятия.

Ескимоси

В света има около 150 000 ескимоси, но на територията на Русия от тази народност живеят само 1738 души. Те обитават крайбрежието на Чукотка, ловуват за моржове и навестяват роднините в САЩ.

Ескимосите, които живеят на територията на Русия, се наричат сибирски или азиатски ескимоси. Те са близки роднини на ескимосите, които живеят в САЩ.

"Остров Свети Лаврентий (Аляска, САЩ) се намира на 60 км от Чукотския полуостров. Те (американските и руските ескимоси) са роднини. Преди началото на Студената война, до 1948 година, те поддържат много тесни контакти. Археолози намират в стари ескимоски селища американски бутилки от уиски. Преди да се установи съветска власт през 1920-30-те години, ако ескимосите са говорили на някакъв европейски език, то това не е бил руският, а английският", разказва Дмитрий Опарин, етнолог и преподавател в Московския държавен университет (МГУ).

Дълго време ескимосите, които са живели в Чукотка, са били изолирани от влиянието на руските граждани на страната. "Руското влияние в Чукотка се усеща едва с идването на съветската власт през 1930-те години. Преди революцията [там] се е [забелязвало] американското влияние. Възрастните ескимоси са говорили на английски и са работили на американски китобойни кораби. Много ескимоси са прекарвали често част от времето си в градовете по западното крайбрежие на САЩ и са имали западни стоки: алкохол, дъвка, оръжие, дрехи и украшения", казва Опарин.

Ловът на морски животни е основното традиционно занятие на този народ. Ескимосите се събират на групи от трима до 12 ловци и преследват животните.

"Те не са спрели да ловуват. В селата има бригади от ловци, които ловуват моржове, китове, тюлени, морски зайци и лисици. Те са отлични и изкусни ловци. Тези навици се предават от поколение на поколение", казва Опарин.

Мнозина мислят, че ескимосите живеят в иглу, но съвременните ескимоси в Русия живеят най-вече в селища в обикновени къщи. Те обаче продължават да изповядват вярата в духовете на предците и да практикуват шаманство.

Любопитен факт: на коренните жители на Чукотка не им е необходима американска виза, за да посетят Аляска. Специално споразумение между САЩ и Русия предвижда безвизов режим за коренните народи, които живеят от двете страни на границата.

Нанайци

По протежението на река Амур и нейните притоци в Хабаровския край на Русия живее немногобройното коренно население нанайци.

Според легендата на този народ нанайците произлизат от тигър от тайгата и дъщерята на първата двойка хора на земята. Има версия, според която нанайците са дошли в Русия от Китай, но експерти посочват, че етногенезисът на този народ е по-сложен.

Нанайците се покланят на божеството на слънцето и му се молят до разсъмване. Този народ освен това вярва в духовете на предците си.

Мъжете се занимават с лов и риболов, а жените – с ръкоделие: обработват рибешка кожа и бродират.

Нанайците живеят близко до природата, а вярата им в духовете е много силна.

"Преди да отсече дърво главата на семейството... пристъпя към това дърво, стои дълго, мислено се обръща към духа: 'Ще ти причиня болка, но ти ще живееш друг живот. Ще направя лодка, за да превозвам семейството. Моля те да ми простиш, но много ми е необходимо да те отсека'. А след това слуша, [търси] знак. Ако зачурулика птичка – това е добър знак. Дървото се е съгласило", разказва Евдокия Гаер, доктор на историческите науки и представител на нанайския народ.

Нанайското момиче може да бъде сгодено още в ранно детство, на шест години или дори по-рано. "Ако на вас ви се е родила дъщеря, а на съседа или приятеля ви се е родил син, родителите вече се договарят, че когато те пораснат, ще бъдат съпруг и съпруга. Уговорката се изпълнява", разказва Гаер.

Когато наближава денят на сватбата младата невеста е пременена в копринен халат, който е ушит от плат, донесен от съседен Китай, където нанайците имат роднини, които са се оказали от другата страна след демаркирането на руско-китайската граница край река Амур.

Също като коренните жители на Чукотка, малките народи, които живеят в райони по границата с Китай, имат право да не искат виза, а да получат разрешение да преминават границата на граничния пункт, но за това им е необходима покана от китайската страна.

Не пропускайте да надникнете в живота на коренните малки народи на Русия сега и преди 100 години!