В началото на май в селцето Уст-Кара, чието население не превишава 500 души и се намира на крайбрежието на Червено море, температурите остават под нулата. Малкото и не особено стабилни двуетажни къщи са оградени плътно от високи преспи. В една такава къща на втория етаж спи Евгения Амеличкина, която е ръководителка на местния селски съвет. В шест часа сутринта я буди телефонен звън. Тя се кани да се накара по телефона на злостните нарушители на съня ѝ, но не успява.
WWF Русия
"Евгения Ювиналиевна, на покрива ви лежи мечка, само не се притеснявайте!", вика в слушалката един от съседите ѝ. В този момент тя наистина вече е изплашена.
По думите на координатора на проектите на Световния фонд за дивата природа (WWF) в Русия за Ненецкия автономен окръг Сергей Уваров, млада мечка се покатерва на покрива на къщата на Амеличкина по една от преспите. За щастие, никой от местните жители не пострадва при този инцидент, а Евгения оперативно звъни на специалните патрулни, които със сигнални пистолети и снегоходи прогонват звяра надалеко от селото.
За жителите на селищата на Ненецкия автономен окръг, където се намира Уст-Кара, както и за Чукотка и други региони на Заполярието, това не е единственият случай на сблъсък с мечки. Това е част от всекидневието им и всяка година броят на срещите с диви зверове нараства.
"Можеш да се натъкнеш на мечка, когато изхвърляш боклука или водиш децата на училище. Можеш дори да не успееш да излезеш от къщата, защото във входа те чака огромен звяр", разказва Уваров.
WWF Русия
Специално за подобни случаи WWF е създал "Мечи патрул", група доброволци от местните жители, които всеки ден предотвратяват сблъсъци между човека и мечката и съпровождат мечките до местата, където те живеят в естествената си среда.
Как доброволците успяват да защитят най-северните селища в Русия и защо с всяка изминала година работата им се увеличава?
Викът и шумът като оръжие
Първият "Мечи патрул" е създаден през 2006 г. в едно чукотско село, разказва директорът на WWF Русия Дмитрий Горшков. По думите му само в Арктика действат осем бригади на "Мечия патрул": по две в Чукотка и в Якутия и 4 на територията на Ненецкия автономен окръг. Във всеки патрул има по трима-четирима души.
"Основната задача на патрулите е да прогонват мечките от населените пунктове, да информират местните жители за вероятността от появата на зверовете и за мерки за безопасност, а също и да осъществяват мониторинг на броя бърлоги, разказват за състоянието на мечките, правят отчети за моржовете", разказва Горшков.
WWF Русия
Мечките се появяват близо до населени пунктове от есента до края на пролетта, пояснява координаторът на проектите на WWF Сергей Уваров. През пролетта, когато водите замръзват, мечките се движат по неподвижния лед. През пролетта пък снегът започва да се топи и зверовете се придвижват по късовете лед, където обикновено има тюлени, а те са основната им храна.
Заради глобалното затопляне ледът изтънява, а площта на леда намалява. Мечките са принудени да излизат на брега и да търсят храна на местните бунища и навсякъде, където мирише на храна, най-вече на риба и месо.
"Когато ледовете се топят, мечките са принудени да преодоляват голямо водно пространство, за да стигнат до брега. При нас те идват вече изгладнели, изтощени и разярени, а понякога и с много рани, когато например някоя самка е защитавала потомството си. В този случай мечката е опасна, защото може да възприеме човека като обект за лов", разказва Уваров.
В населените пунктове от любопитство се появяват и съвсем млади мечки с тегло от 50 до 100 килограма. Те не са много опасни, но така е до момента, в който не дойде да ги търси майка им, а тя може да нападне човек, за да защити детето си.
Мечките могат да бъдат прогонени с шумни звукове, ярка светлина или пляскания, разказва Уваров. Той допълва, че за целта най-често се използват сигнални пистолети. Зверовете могат да бъдат прогонени на безопасно разстояние и с неприятния за тях шум от двигателя на снегоходите.
"Много е важно да изплашите животното с техниката, от която се вижда силуетът на човек, така че то да разбере, че трябва да се страхува от хората. Звярът се съпровожда до морето, а след това го оставят на спокойствие", обяснява Уваров.
Ежедневието на патрула
Татяна Миненко е ръководител на мечи патрул в село Риркайпий в Чукотка. Тя се е присъединява към екипа през 2007 година. От ранно детство тя наблюдава мечки, китове и моржове, пасе елени и върти домакинство, шие дрехи от кожи.
Ако я попиташ колко мечки е видяла през живота си, няма да може да ги преброи, страх отдавна не изпитва, макар че разгонва мечките само с гърлени викове и размахване на родовото копие. Един случай през 2019 година обаче шокира дори нея.
WWF Русия
"В 10 часа вечерта се връщах от вечерен обход и можех да чуя колко е тихо, дори кучетата не се чуваха", с едва треперещ глас казва Татяна и държи камерата в ръце. В кадъра можеш да видиш няколко двуетажни къщи, заснежени улици, тъмнина и пронизителна тишина.
Това видео Татяна заснема през декември 2019 година. Тогава нейното родно село е обкръжено от 60 мечки – ледът още не се е втвърдил достатъчно и зверовете, след като не са намерили друго препитание и нямат възможност да отидат на север, се събират на брега край купчина трупове на моржове, които са на крайбрежието до родното ѝ село от есента.
Повече от пет дни подред Татяна заедно с други жители разкопават от снега и леда труповете на моржовете и ги пренасят по-далече от селото, за да отдалечат мечките, а няколко дни дневно обхождат селото и охраняват детската градина и училището, ако се появят мечки. Това се оказва една от най-сложните мисии през последните години.
Трудна се оказва и есента на 2019 година в село Амдерма в Ненецкия автономен окръг, разказва координаторът на патрули в окръга Сергей Уваров. По думите му по-рано в селото са живеели около 12 000 - 14 000 души, но сега те не превишават 350. Повечето сгради са разрушени и в северните руини идват мечките.
"През есента на 2019 г. голяма мечка направо влязла във входа на жилищна страда и се качила чак до втория етаж. Хората, пет-шест души, едновременно започнали да викат, за да я прогонят, но не успели да направят нищо, докато не пристигал патрулът и не я отвел по-далече към морето", спомня си Уваров.
През май 2020 г. мечка с две мечета напуска родната бърлога и пет дни семейството прекарва на селищното бунище на Ленинградски в Чукотка в търсене на храна. Наблизо няма патрули и най-близкият трябва да измине 100 км на снегоходи, за да отведе мечката и малките ѝ към морето, за да може да ловува за тюлени.
"Съпровождахме ги повече от три часа, а това са 26 километра. Когато мечката стигна морето, легна в ледовете и се успокои. А ние се радвахме и викахме: 'Е, край, сега най-накрая си у дома'", спомня си патрулният Валерий Калярахтин.
Пропуски и защита от загуби
WWF Русия
Освен от глобалното затопляне мечият патрул се опитва да защитава мечките от бракониери, които за първи път са забелязани на остров Вайгач през 2014-2015 година, разказва Сергей Уваров.
"Последното криминално дело, заведено за бракониерство, е от 2017 година, за щастие, повече бракониери не са ни попадали". На границите обаче, както отбелязва Уваров, където обитават мечки, и досега няма охранителни постове на държавни инспектори, а безопасността им се гарантира от еднократни излизания или от проследяване на мечия патрул.
Така че някои населени пунктове като Амдерма изискват по-голяма защита, необходимо е да се създаде система за известяване за поява на мечки, да се въведе постоянно видеонаблюдение, а в перспектива да се направи ограда за предпазване от зверове.
"Ние водехме преговори с администрацията за подобряване на системата за защита, сега ще търсим финансиране за нея от наши привърженици. Основната ни цел е да няма загуби, както от страната на хората, така и от страната на животните", казва Уваров.