"Трябва да си психически болен човек, за да вземеш камерата в ръце и да кажеш: "Боже, моят съпруг ме бие". А защо не се замислиш какво си направила, за да не те бие?" Тези думи на блогъра и телевизионна водеща Регина Тодоренко в интервю за изданието PeopleTalk през април 2020 г. ѝ струваха отнемането на титлата "Жена на годината" на списание Glamour и анулирането на рекламните договори с Pepsi&Co и Pampers.
"Само преди три години, а пък дори и две, никой нямаше и да смръщи вежди при тези изказвания на Регина, всички лъскави списания биха казали "е какво толкова?!" и "ами наистина, женурята са тъпи самите те обичат да ги бият!". А днес вече мозъците на хората малко са се просветлили", отбелязва руската феминистка Залина Маршенкулова.
AFP
По-късно Тодоренко се извини за думите си, засне документален филм за домашното насилие "А какво направих аз, за да помогна?" за своя Youtube-канал и дари 2 млн. руб. (около $28 000) на центъра на пострадалите от насилие "Насилию.нет".
През 2017 г. 59% от руснаците подкрепят идеята семейните побоища да бъдат преквалифицирани вече не като криминални, а като административни престъпления, а 19% считат, че в отделни случи е допустимо да се вдига ръка на жена или дете. Това са резултати от допитване на Общоруския център за изследване на обществено мнение (ВЦИОМ). Само че вече в края на 2019-а ситуацията се променя - 90% от руснаците са на мнение, че е недопустимо каквото и да било физическо насилие, а още 50% са убедени, че на съпруга не бива да му се прощава, когато използва физическа сила. Какво промени отношението на руснаците към домашното насилие?
Печална статистика и масови признания
Световното движение #MeToo навлиза в Русия през 2018 година и много рускини за първи път публично разказват как са станали жертви на мъчение, физическо и психическо насилие. Руските жени започват да пускат свои флашмобове, включително и срещу домашното насилие. Те публикуват например снимка с изкуствени синини в подкрепа на други жени или в други хаштагове разказват как самите те са били подложени на побой и тормоз.
Участието на известни личности в Русия води до изостряне на вниманието към проблема. Как те са преживели домашно насилие разказват популярната поп певица Олга Бузова, съпругата на актьора Павел Прилучной Агата Муцениеце, певицата Наргиз Закирова и други.
Максим Григориев/ТАСС
"За първи път ми вдигна ръка, когато бях бременна в шестия месец. Блъсна ме на леглото с всичка сила и си ударих главата в стената. Не тръгнах да се развеждам, напротив, опитвах се да оправдая действията му с неговия неуспешен работен ден", разказва през 2018 година Закирова за насилието, понесено от вече бившия ѝ съпруг.
През 2017 г. 33% от руснаците признават, че техни познати са се сблъсквали с домашно насилие в семействата си, а през 2019 г. съотношението им нараства до 40%, съобщава ВЦИОМ.
Няма данни точно колко рускини страдат от домашно насилие, но през 2019 г. обществената организация "Общоруска родителска съпротива" (съкращение от руски РВС) посочва цифрата 16 млн. жени, които годишно са подлагани на физическо и психологическо насилие.
Броят на домашното насилие в Русия продължава да расте и през 2020-а, за което отчасти е повлияла и пандемията от коронавируса. По време на карантината то се е увеличило два пъти и половина, заяви през май Татяна Москалкова, която отговаря за правата на човека в Русия. В края на април депутати от Държавната дума предложиха да бъдат разкрити убежища за пострадалите от домашно насилие по време на режима на самоизолация, но Министерството на вътрешните работи опроверга информацията за нарастване на броя на жертвите.
Особено жестоки престъпления
През последните две години в Русия нараства и броят на новините с отклик в обществото за домашно насилие, които предизвикват страх и съчувствие.
"Дмитрий ме удари с брадва по ръцете. Паднах, ръцете се оказаха на земята, но Дмитрий продължаваше да удря с брадвата поне още десет път. По пътя (към бърза помощ - бел. ред.) Дмитрий повтаряше на глас: "Какъв адреналин!", това е цитат от показанията в съда на 27-годишната Маргарита Грачова, жителка на подмосковския град Серпухов, майка на две деца. На 11 декември 2017 г. съпругът ѝ, в изблик на ревност, я отвежда в гората и с брадва отрязва двете ѝ ръце до китките. Преди това той е заплашвал жена си, тя е подавала жалба до полицията, но нещата са приключили с разяснителна беседа. След злодеянието си Дмитрий откарва жена си в болницата, а след това отива в полицията, за да направи самопризнание.
Новината за този случай бързо се разнася по всички федерални медии, а жени създават в социалните мрежи група в подкрепа на Рита. В крайна сметка съдът признава мъжа за виновен и го осъжда на колония със строг режим за срок от 14 години. Лекарите успяват да възстановят частично лявата ръка на Маргарита, а на другата слагат протеза. По думите ѝ тя е успяла да се възстанови след трагедията и е написала книга за преживяното.
AP
Не по-малко шум се вдига около историята на трите сестри Хачатурян, които през лятото на 2018 г. убиват собствения си баща след дълги години на домашно и сексуално насилие. След продължителни съдебни процеси и протести на обществеността следователите така и не приемат да переквалифицират обвинението в самоотбрана, прокуратурата обвинява момичета в сговор за убийството на баща им, а за това присъдата е от осем до 20 години лишаване от свобода. В подкрепа на сестрите са организирани митинги, а петицията с искане за оправдаването им събира около 400 000 подписа. Сестрите и досега са задържани под стража, углавните дела срещу тях влязоха в московски съдилища през юли 2020 година.
През пролетта на 2020 г. силен обществен отклик получават два нашумели случая за насилие срещу малолетни. През април съседи намират в наводнен апартамент в Новороссийск полуживо пребито 6-годишно момченце. През април съдът в град Бугулма (Татарстан) оправдава мъжа, когото полицията е обвинила в изнасилване на дъщеричката му, която е на две години и половина. След масов флашмоб в Twitter с искане насилникът да бъде хвърлен в затвора, оправдателната присъда е отменена, а делото изпратено за повторно гледане от съда. Мъжът си признава, че е нанесъл травми от сексуален характер на дъщеря си, след като се карал със съпругата си.
"Гласността, способността откровено да се говори за трудните неща, желанието за подкрепа и помощ на другите са основата на движението срещу насилието. Документални филми за домашно насилие, съдебни дела, получили отклик, медийни личности, които разказват за своя опит от домашно насилие активно оказват влияние на обществените нагласи. Хора започват откровено да говорят за домашното насилие и да признават, че това е проблем, обсъждат и провеждат профилактика, затова и отношението на руснаците започна да се променя", казва магистърът по психология и практикуващ психолог Зияда Сайдутова.
Общественото мнение влияе на живота и сигурността на обикновените хора, заявява психологът. Благодарение и на това в Русия придобиват популярност информационни портали, телефони на доверието и центрове за подпомагане на пострадали от насилие, а самата тема за неприемане на домашното насилие става по-значима.
В очакване на закона
В Русия все още не е приет законът за профилактика на семейно-битовото насилие. Окончателният текст на законопроекта бе публикуван на сайта на Съвета на Федерацията през ноември 2019 година. Законопроектът привлече множество критики срещу формулировките. Съветът на Федерацията се канеше да го доработи и приеме през пролетната сесия на 2020-а, но това така и не стана.
Getty Images
Вместо това в Русия от февруари 2017-а действа законът за декриминализация на домашните побои. Според този закон, първият регистриран случай на домашно насилие ще бъде квалифициран като административно нарушение, а не като углавно престъпление - за него санкцията е глоба от 5000 до 30 000 руб. (от $70,5 до $423), изправителен труд или задържане за 15 денонощия.
Вторият случай ще се регистрира като углавно престъпление - за него глобата е от 40 000 руб. ($564), изправителен труд или арест до три месеца. За щета на здравето на близки още при първия случай насилникът може да получи до две години лишаване от свобода.
Освен това за семейно-битово насилие може да се привлича под отговорност още по три члена на наказателния кодекс - УК РФ 115 ("Умишлено причиняване на лека щета за здравето"), 112 ("Умишлено причиняване на средна щета за здравето"), 111 ("Умишлено причиняване на тежка щета за здравето"), а също и чл. 117 УК на Руската федерация "Изтезаване", пояснява адвокатът Олга Сулим.
Само че главният проблем не е наличието или отсъствието на текстове от закона, а правораздавателната практика. По думите на Сулим, правоохранителните органи не се отнасят много отзивчиво към гледането на подобни жалби, ако няма видима вреда за здравето, а в съдилищата престъпниците получават твърде леки наказания.
"Затова трябва да се затегне контролът върху изпълнението на законодателството в тази сфера, което не изисква толкова промени в правната база, колкото усилия в работата на правоохранителните органи и структурите, които упражняват надзор над тях", пояснява адвокатката.
В същото време в руското законодателство няма никакви профилактични мерки срещу насилието. Един пример – не е предвидено на престъпника да му бъде забранено да общува или да се приближава до жертвата на насилие, продължава Сулим.
"Приемането на закона би позволило значително да се намалят случаите на семейно-битово насилие, защото потенциалните престъпници и правонарушители биха били възпирани от углавно или административно наказание", заключава адвокатката.