"Какво вършим по време на карантина? Редим пъзели, правим колажи, рисуваме цветни картинки, докато флумастерите не свършат <...> о, да, и си отглеждаме дърво", казват 22-годишните гимнастички Дина и Арина Аверини, докато описват с какво се занимават, освен с гимнастиката.
Въпреки локдауна през пролетта, момичетата имат много малко почивни дни - тренират почти ежедневно по строга програма.
"Ставаш, измиваш си лицето, минаваш на медицински преглед и отиваш в спортната зала - хореография, тренировки, ден след ден. С други думи, не сме променили графика си ни най-малко", казва Дина в документален филм на Match TV.
Момичетата познават изтощителните тренировки, иначе едва ли биха спечелили толкова много златни медали на Световното първенство по художествена гимнастика (Дина 13, Арина 4).
Родени в Заволжие, малък град в района на Нижни Новгород (369 км от Москва), те започват да тренират гимнастика от ранна възраст, още преди да тръгнат на училище.
Отначало бъдещите шампионки съчетават училището и спорта, но когато навършват 14 години, се местят в Москва, за да тренират при олимпийския треньор Вера Шаталина, която работи и с Алина Кабаева.
"За първия тренировъчен лагер отидохме в Хърватия, където тренирахме със звезди на гимнастиката <....> Бяхме зашеметени, защото за нас това беше възможност едно на милион", споделя Арина своите спомени от първите тренировъчни сесии.
Няколко години по-късно те грабват първите си титли - първо Дина печели шампионата в Москва през 2014 г., след това, същата година, сестрите отиват на Гран При в Холон, където Арина печели злато. През 2017 г. и двете сестри грабват златни медали на Световното първенство в различни дисциплини.
Момичетата казват, че в началото на кариерата си се състезавали една с друга.
"Трудно беше за Дина, когато аз бях първа, а тя втора, разстройваше се и дори се разплакваше", признава Арина.
Но докато растат, сестрите прекратяват съперничеството и днес не показват нищо друго, освен грижа и подкрепа една към друга на всяко състезание.
И двете са успешни в собствената си дисциплина: Дина се представя по-добре с обръч и бухалка, Арина с топка и лента, обясняват те в тв шоуто "Вечерний Ургант" по руския "Первый канал". Те са различни и като личности, но това изобщо не им пречи да бъдат приятелки и да прекарват цялото си свободно време заедно.
"Имам силен и сериозен характер, Ариша (Арина) е по-мила, мека. <...> Но ние имаме едни и същи вкусове и интереси, така че винаги сме на едно мнение. Никога не ни е скучно и сме винаги заедно, можем да си чатим дълго и да си кажем всичките си тайни и проблеми и никой няма да разбере", казва Дина.
През февруари 2020 г. Дина наранява гърба си, но въпреки това се състезава на руското първенство.
"Болката беше жестока. Не може да се сравни с нищо, не беше като нищо, което бях преживявала преди", описва Дина контузията си. Няколко месеца по-късно, когато се възстановява достатъчно, тя участва в друго международно състезание, което се провежда онлайн поради пандемията от коронавирус.
"Отначало ме беше страх. Помислих си: какво става? Но не ми помогна фактът, че контузията ми се случи в същата зала. <...> Малко треперех. Но когато излязох, видях килима и съдиите, се успокоих", казва Дина.
Същевременно сестрите са напът да си осигурят място на Олимпийските игри през 2020 г. в Токио, преди събитието да бъде отложено на 2021 г. поради коронавируса.
"Бяхме на тренировка, когато научихме, че Олимпиадата е отменена. Спогледахме се и седнахме. Сега защо да се занимавам с тренировки? <...> Но всъщност стана по-лесно. Сега тренирам не за Олимпиадата, а просто за удоволствие", обяснява Дина.
Независимо от това, сестрите все още се надяват да стигнат до отменените олимпийски игри през 2021 година.
"Остава да видим кой ще влезе в отбора на Русия, защото имаме много таланти и всеки заслужава шанс за Олимпиадата", настоява Арина.
"Не можеш да се отпуснеш, не можеш да загубиш мястото си, трябва да идваш всеки ден и да даваш всичко от себе си", вярва Дина.