Анна Шчербакова - злато
Joel Marklund/Keystone Press Agency/Global Look Press
За 17-годишната Анна Шчербакова дебютът ѝ на Световното първенство - с което се поставя и началото на сезона - е най-трудното спортно предизвикателство в живота ѝ. В края на декември миналата година тя стана шампион на Русия за трети път, като се квалифицира за Стокхолм, но трябваше да се бори не само с последствията от пандемията (нередовни тренировки), но и със собственото си здраве.
Миналата есен Шчербакова получи остра пневмония и имаше съмнения дали изобщо ще успее да изпълни програмата си. Тя остана извън леда два месеца и тренира основно у дома, като записваше тренировките си на камера, редактираше ги и ги публикуваше в Instagram. Нейните треньори и родители искаха да се откаже от кратката програма на скорошното първенство, защото дишането ѝ се влошаваше след качване на кънки. Шчербакова обаче не се предаде и изпълни програмата си невероятно.
"Наистина, никога не съм принуждавана да правя каквото и да било. Родителите ми казваха: 'Ако не ти харесва, нека спрем засега, за да се върнеш към уроците си или да се занимаваш с нещо друго'. Разбира се, така беше, когато бях по-малка - сега, естествено, те осъзнават, че това е много важно за мен. Повече не водим разговори от типа 'нека спрем' при първото препятствие", споделя Шчербакова в интервю.
Шчербакова излиза на леда на три години и половина. Тя показва изключителни резултати и нейна треньорка става Етери Тутберидзе. Шчербакова печели сребро на световните първенства за юноши, Европейското първенство и Гран при по фигурно пързаляне.
Тази година на младата фигуристка предстоят последни изпити в училище, което само увеличава натоварването ѝ. Но тя казва, че учителите я разбират и ѝ изпращат домашните работи и учебните материали вкъщи. В свободното си време гледа тв сериали (любимият ѝ е "Шерлок") или чете книги, които не влизат учебната ѝ програма. "Сред книгите, които наскоро харесах, е 'Пикник край пътя' на братята Стругацки". Но спортът и пътуванията по състезания все още отнемат повечето ѝ време - това е което тя обича най-много.
"Не мога да си представя да водя нормален живот. Всеки ден да ходя на училище, да се връщам и да си пиша домашните, а после същото да се повтаря отново. Не се виждам такава, имам нужда постоянно да съм в движение", казва тя.
Елисавета Туктамишева - сребро
Raniero Corbelletti / Global Look Press
24-годишната Туктамишева, родена в град Глазов в Удмуртия, прекарва шест дълги години в работа за днешния шампионат. След като триумфира във фигурното пързаляне (световен и европейски шампионати за жени 2015 г.), но после пропуска две Олимпийски игри и първенства, малцина вярват, че може да направи "голямо завръщане". Всъщност се носят слухове, че Туктамишева вече е достигнала и прехвърлила своя личен връх.
Младата Туктамишева успява в руските първенства в края на 2000-те, особено в дамския сингъл. Наричат я детето-чудо на фигурното пързаляне, тъй като се насочва към спорта сравнително късно, на 9 години, а 12-годишна изпълнява изключително сложни елементи, като владее и целия арсенал от тройни скокове. Благодарение на тях си спечелва репутацията на "най-скачащата" женска фигуристка.
"Тренирах в старата школа. Започнах да работя и да печеля в спортовете от висшата лига много рано. Това беше 2009-2010 г., когато имаше спад в руския дамски сингъл и просто трябваше да знаеш как да скачаш. Можеш ли да скочиш - печелиш. По този начин стана откакто бях малка. Скачах и печелех. Беше нормално. Така работеше системата", споделя тя.
През 2018-2019 г. тя е вероятно най-обсъжданата фигуристка в света след завладяващото ѝ изпълнение в костюм на стюардеса на песента на Бритни Спиърс Toxic на сериите Гран При. Тогава Туктамишева е обвинена, че е "преминала границата", а нейният отговор е: "Просто връщам сексапила във фигурното пързаляне".
Тя прави голямото си завръщане на Гран При в Москва през 2020 г., което значително променя основните претенденти за настоящия сезон. Туктамишева доказва, че успехите ѝ на Купата на Русия не са случайност. "Нямам представа", казва тя в отговор на въпрос как успява да влезе във форма след толкова много години. "Всеки път [след поредната Олимпиада] започвам от нулата, така да се каже. <...> Когато не постигаш нищо години наред, продължаваш да живееш нормален, стабилен живот и нямаш усещане за голяма амбиция, защото не вярваш, че можеш да го направиш. Но когато настроиш ума си и отново започнеш от нулата, тогава вярваш, че можеш да постигнеш всичко."
Александра Трусова - бронз
Linnea Rheborg / Global Look Press
На 16 години Трусова е най-младата финалистка. Тя излиза на леда на четиригодишна възраст, а през 2016 г. - като обещаваща млада спортистка и тя е поета от треньорката Етери Тутберидзе.
Към днешна дата има сребро и бронз от най-престижните състезания, но се стреми към по-големи постижения - благодарение на изключително чистата си техника.
За нея се говори като за най-голямия рекордьор в руското фигурно пързаляне. Трусова е първата женска фигуристка в историята, която изпълнява три четворни скока в една програма. По отношение на техниката, тя побеждава всички шампиони при възрастните. Наскоро запис от нейна демонстрационна програма бе споделен от Шарън Стоун.
Младата фигуристка признава, че само две неща в живота могат да я развълнуват – фигурното пързаляне и кучетата ѝ (чихуахуато Тин, пуделът Лана и хъскито Джак). Нейн мениджър от 2020 г. е Евгений Плюшченко - и живее в къща до академията му, за да не губи време в път.
Тя описва един свой ден така: "Събуждам се в около 07:30, закусвам и отивам на пързалката. Първото нещо сутрин обикновено е загрявка или общи физически упражнения, или хореография. След това на леда. Следва малко разгрявка, после се прибирам вкъщи, обядвам и си почивам малко. После се връщам на пързалката. Отново има или загрявка, или общи физически упражнения, или танци. След това пак на леда, после разгрявка. Вечер се прибирам у дома и почти всеки ден имам онлайн уроци по Skype. И понякога се връщам на пързалката в девет вечерта, за да тренирам плъзгане."
Трусова наблюдава Олимпийските игри и казва, че трудно показва емоции при провал: "Разстройвам се от това [че не печеля], но никога не го показвам, защото хората не трябва да го виждат. Те идват да ме гледат весела и в добро настроение."