"Шегуваш ли се с мен? Владимир Путин се е опитал да ми се обади и ти не си го свързал? Какво, по дяволите, си мислеше?", крещи Доналд Тръмп на Майкъл Флин, който по това време е негов съветник по националната сигурност. Всичко това се случва, според автора на "Тръмп и неговите генерали: Цената на хаоса" – журналистът Питър Берген, точно в средата на среща с британския премиер, която е и първата среща на Тръмп в Белия дом с чуждестранен лидер.
"Ами, сър, нали знаете, вие получавате много обаждания и ние се опитвахме да уредим с кого да разговаряте", опитва да се оправдае Флин.
"Какви са тези глупости? Как е възможно Путин да ми се обади и вие да не прехвърлите обаждането му?", продължава Тръмп.
По късно в Кремъл също изказват недоумение: "Не. Технически е невъзможно да се пропусне обаждане, което по-рано е съгласувано". С други думи: невъзможно е да пропуснеш обаждане, което се подготвя от цял екип няколко дни, дори и седмици.
Няма изненадващи обаждания
Инцидентът с Тръмп и Флин не изглежда правдоподобен, ако знаете как точно се осъществява връзката с Кремъл. Не можете просто да наберете номера на Путин, дори и да сте в прекрасни отношения с него. По същия начин и Путин няма да ви позвъни неочаквано.
"По правило предложенията за "разговор по телефона" се предават на заинтересованата страна по дипломатически канали – чрез министерство на външните работи и негова външна мисия, тоест посолство", разказва Владимир Шевченко, който десет години оглавява кремълската служба по протокола. А съгласуването на телефонния разговор може да отнеме няколко часа, дни, както и седмици – зависи от конкретната ситуация.
Да се обадят директно могат само няколко души (като например министърът на отбраната) - който на бюрото си има жълт ретро телефон за специална връзка, какъвто има и президентът.
Но всичко това е само върхът на "телефонната дипломация".
Никакви лични разговори
Когато се прави предложение за "разговор по телефона", се съгласуват времето на обаждане и темата на самия разговор. По правило има и примерен списък с въпроси. След това те се обработват в канцеларията на министерството на външните работи и други ведомства. Освен това понякога се пишат различни варианти на изявление по един и същ въпрос, в зависимост от това как ще протече комуникацията.
Лични разговори също няма. Протоколът изисква преводачи. Общуването без тях е невъзможно, дори и двамата събеседници прекрасно да владеят езика на другия (изключение се прави само за страните от ОНД, тук традиционно се използва руски).
"Днес почти всички владеят езици: Ангела Меркел говори и разбира руски, Владимир Путин свободно владее немски и нелошо английски. Обаче едно е да се проведе разговор на четири очи някъде на някоя полянка, и съвсем друго - важен разговор по телефона. От точността на формулировката зависи много: при неуспешно изразяване, възникващата двусмисленост е способна да доведе до много неприятни последствия", казва Владимир Шевченко.
Преводачът не стои в кабинета на президента в Кремъл. "Те слушат на слушалки и превеждат не синхронно, а последователно – фраза по фраза. Така вероятността от грешка е по-малка, да се изпусне нюанс и да се изкриви смисълът", разказва друг източник от администрацита на президента.
Възможно ли е да няма връзка с Кремъл?
Когато през 2018 г. тогавашният президент на Украйна Петро Порошенко се опитва да се свърже с Кремъл след инцидента в Керченския проток, не получава отговор: "Обадих му се да попитам какво се случва и той не отговори", оплаква се той.
Всъщност не става дума за това, че Порошенко е звънял на Кремъл, но не са му отговорили. "Да не се свържеш" на дипломатически език означава да получиш вежлив отказ на запитване за разговор. Причините може да са много: пълен график или отсъствие. Или може изобщо да не се даде причина – просто "за съжаление разговорът не може да бъде осъществен". Въпреки че причините са най-вероятно политически и "недостъпният абонат" не смята комуникацията за подходяща.
А в случай на извънредна ситуация вече 60 години между Вашингтон и Москва съществува "гореща линия". Тя се появява през 1963 г. след Карибската криза, която за малко не довежда до размяна на ядрени удари между САЩ и СССР, и досега се използва за бърза връзка между лидерите на двете страни в случай на опасност от военен сблъсък. Всъщност това не е телефон.
Първоначално е телепринтер, после факс, а сега – специален, надеждно защитен компютърен канал.
Сигналът идва чрез спътник и линията е постоянно отворена. В случай на необходимост дежурните оператори са готови за минути да свържат Кремъл и Белия дом. А за контрол на изправността на линията, по нея непрекъснато се предават произведенията на литературните класици.
Тази линия активно се използва по време на Арабско-израелската война от 1967 и 1973 г., индо-пакистанския конфликт през 1971 г. и влизането на съветски войски в Афганистан през 1979 година. Последният известен път е през октомври 2016 г., когато Барак Обама "звъни" с протест срещу предполагаемата "руска намеса в изборите в САЩ".