Петима прословути руски (и съветски) хакери

Живот
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
През годините тези киберпрестъпници са нанесли много щети, възлизащи на стотици милиони щатски долари.

Мурат Уртембаев – първият съветски хакер

Когато младият абсолвент на Московския държавен университет и служител на "АвтоВАЗ" се оказва в тежко финансово състояние през 1983 г., той се обръща към работодателите си за помощ. Мениджмънтът го отказва да си търси нова работа, като му обещава повишение и по-голяма заплата.

Все пак времето минава и Уртембаев осъзнава, че е излъган. Тогава той измисля план за отмъщение - да промени програмата, която се използва за работата на конвейера, като я зарази със злонамерена грешка. След това да се намеси и да я поправи, като си спечели съответното признание от мениджмънта, което, смята той, му дължат от доста време.

В резултат на действията на Уртембаев обаче заводът е парализиран за три дни. Тъй като това не е целта му – той планирал само да причини проблем, който да елиминира веднага – отива при ръководството и си признава.

Съветският наказателен кодекс не посочва какво да се прави при киберпрестъпления, поради което Уртембаев е осъден за хулиганство и получава условна присъда и голяма глоба. Така той се превръща в първия съветски хакер.

Степанов, Петров и Маскаков – първите хакери, осъдени в Русия

През 2013 и 2014 г. британските онлайн букмейкъри се изправят пред безпрецедентен шантаж. Сред важните мачове и игри, компаниите получават имейли със заплахи. Анонимни хакери заплашват да сринат убесайтовете им чрез DDoS атаки – и така да спрат потока печалба – освен ако компаниите не извършват трансфер на хиляди долари към странен акаунт, регистриран в трета страна. Отказът да се подчинят на незаконните искания предизвиква огромни финансови загуби за британската компания за залагания.

След година разследване на британската полиция, са посочени няколко лица в Русия. Британските власти се свързват с руската полиция за съдействие. Съвсем скоро руските правоохранителни органи арестуват трима души и ги обвиняват в киберпрестъпления. Виновниците са трима технически експерти в двадесетте си години, за които се смята, че са спечелили над $4 млн. (около 3,4 млн. евро) от изнудване – всеки от тях получава присъда, които някои смятат за твърде сурова: 8 години в затвор с високо ниво на сигурност.

Владимир Левин – хакерът, който превръща $100 в $10 млн.

През 1994 г. хакер извършва измама, като прехвърля на $10 млн. (8,6 млн. евро) от акаунти на базираната в САЩ Citibank. Той опитва да ги изтегли чрез други акаунти, регистрирани в различни страни по света.

Обаче съучастниците на Левин, които опитват да изтеглят парите, са задържани по искане на ФБР. Те издават Владимир Левин, служител в малка петербургска търговска фирма, наречена АД "Сатурн". През 1994 г. в руския наказателен кодекс няма клауза, отнасяща се до киберпрестъпленията. Затова Левин, който тъкмо е забогатял с $10 млн., технически е невинен в очите на руския закон. Хакерът също така е "имунизиран" към искания за екстрадиране от властите в САЩ, тъй като руският закон забранява екстрадиране на руски граждани.

Банката и чуждестранни официални лица полагат доста усилия, за да примамят Левин в Англия, където е арестуван и екстрадиран в САЩ, за да бъде изправен пред съда.

След като съдът в САЩ осъжда Левин на 4 години затвор, започват да се носят слухове, според които техническите и компютърни умения на Левин са твърде ниски за крадец от такава величина и с такава технологическа елегантност. Съществува теория, подхранвана от анонимни онлайн разкрития, според която Левин не е главният организратор на обира. Той само се сдобива с достъпa до банковата система за едва $100 (85 евро) от група руски хакери, които разбиват системата без лоши намерения, а от любопитство и желание да проверят уязвимостта на сървърите на Citibank. Левин обаче е този, който е осъден.

Евгений Богачов – хакерът за $3 млн.

"Издирван от ФБР", пише на плакат, на който е изобразен мъж на средна възраст с бръсната глава и малко зловеща усмивка. Това е Евгений Богачов, един от най-популярните хакери – руски гражданин от пристанищния град Анапа в Южна Русия.

Възнаграждението от $3 млн. (2,5 млн. евро), предлагано от Държавния департамент на САЩ за информация, която може да помогне за ареста или повдигането на обвинение на Богачов, е доказателство за положението  на този човек в редиците на най-издирваните киберпрестъпници по света.

Подвизаващ се с онлайн псевдонимите lucky12345 и slavik, Богачев разработва и използва злонамерен софтуер от типа Trojan, който се нарича Zeus и GameOver Zeus. Според ФБР той е част от "широкообхватен проект за рекет".

Финансовите загуби, причинени от действията на Богачов, се оценяват на над $100 милиона (86 млн. евро). Информация за неговото местонахождение и до днес продължава да пристига в офиса на ФБР в Питсбърг. Нито една следа обаче не води до ареста на прословутия руски хакер, който сякаш е потънал вдън земя.

Fancy Bear – хакерите зад скандала с Демократичният национален комитет (DNC)

В пика на надпреварата на президентските избори в САЩ при безпрецедентно дръзка кибератака са откраднати имейли на Демократичния национален комитет (DNC), като изтичат в онлайн пространството. Според последвалото разследване на специалния прокурор Робърт Мълър хакерите зад групата Fancy Bear се свързани с руското военно разузнаване. Руските държавни власти обаче няколко пъти отричатобвиненията.

Каквато и да е принадлежността на групата, тя е позната с напреднали и добре обиграни методи, както и с доста мишени. Смята се, че през годините жертви на Fancy Bear са много правителства и неправителствени организации. Според различни съобщения, хакерите използват злонамерен софтуер под названието X-Agent, който им позволява да контролират заразени компютри за неопределено време, да правят скрийншотове, да проверяват какво се пише от клавиатурата и да крадат пароли.

Според Курт Баумгартнър, главен изследовател по сигурността в глобалния изследователски екип на "Лаборатория Касперски", борбата с Fancy Bear "е като игра на шах срещу някого, без никога да знаеш кой е опонентът ти".

Нападнаха руски ресторанти заради реклами с чернокожи модели – какво се случва?