Експлозията в "Красное Сормово": една ядрена катастрофа преди Чернобил

Чернобил е най-печалноизвестната атомна катастрофа в СССР, но в страната има подобни трагедии, случили се още по-рано. Една от тях е през 1970 г. в завода "Красное Сормово" в Горки (днешен Нижни Новгород, 400 км североизточно от Москва).

В годините на СССР "Красное Сормово" е завод с ограничен достъп, където се смята, че се произвеждат моторни кораби, шлепове и танкери за цивилни цели. В действителност, обаче, фабриката изработва много военни плавателни съдове, включително атомни подводници. В неделя, 18 януари 1970 г., "Красное Сормово" работи по три от тях: К-320 "Скат", К-302 "Сом" и К-308 "Сьомга". Специалистите трябва на всяка цена да завършат поне една от тях до 22 април – 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин: затова прекарват почивните дни в работа и планират важна операция за въпросната сутрин: да проверят дали атомният двигател на подводницата може да поеме налягането от 250 атмосфери. Самият реактор няма нужда да бъде включен. Смяната, работила предишния ден, е поставила пластмасови щепсели. Те е трябвало да бъдат сменени с метални за по-голяма сигурност, но работниците не знаят това и започват изпитанията.

Когато налягането се вдига, пластмасовите щепсели изхвърчат. Това води до внезапен спад на налягането на охлаждащата вода в помпата и графитните пръти на реактора започват да се изместват. Започва ядрена реакция и скоро тя достига максималната си мощ. Температурата се повишава и превръща част от водата в радиоактивна пара. Петнадесет минути по-късно избухва силен взрив, от който капакът на реактора изхвърча и прави дупка в покрива на помещението, където се съхранява. Капакът е намерен на километри през пролетта, когато снегът най-накрая се разтопява. От реактора изтича уран, който създава облак с височина 60 м, който може да се издигне след експлозията. Виталий Войтенко, който участва в операциите по почистването, си спомня, че въздухът не помръдвал, а температурата в онзи ден била -40 градуса по Целзий, така че замърсената пара пада на територията на "Красное Сормово" и не се разпространява по-надалеч.

Първоначално работниците в завода не възприемат случилото се сериозно: на практика никой не знае какво точно се е случило. Нина Золина, която работи във фабриката като бояджия, си спомня, че им казали да си тръгнат от работа заради избухване на водопровод за топла вода. Военните бързо поемат контрола над ситуацията: от близка база, няколко часа преди инцидента, е изпратена бригада от техници, ръководена от Валентин Днепровски. Само те са оборудвани с костюми за химическа защита.  Самият Днепровски измерва нивото на радиацията навсякъде в подводницата, въпреки риска. След това, шестимата специалисти, работили със "Скат" в момента на експлозията, са прочистени от радиацията и пратени в московска болница. Трима от тях умират там. В медицинските им експертизи пише, че са получили различни усложнения, причинени от облъчване с гама и бета лъчи.

Хората все още не знаят какво да правят: в понеделник академик Анатолий Александров забелязва, че вратата на засегнатата зона погрешка е оставена отворена. След това, замърсеният сняг в района се топи само за седмица и чак тогава всички осъзнават, че той е разпространил радионуклиди. Във вторник група от 18 доброволци влизат в района, за да разчистят пътя до "Скат" и да дадат пример на другите специалисти. Тактиката проработва: през следващите дни броят на доброволците, желаещи да се включат в почистването, нараства до 1000 души. Всички работят 2-4 часа под надзора на дозиметричния екип. Чистачите използват прост начин за отмиване на радиацията: парцали и мопове, с които бършат радиоактивния прах. Работниците изливат замърсената вода в р. Волга. По онова време, радиацията не е толкова добре проучена, както е днес. Например, смята се, че алкохолът помага да се ограничат вредите от облъчването. Войтенко си спомня, че заводът е пълен с алкохол и това причинява истински хаос, защото хората често се напиват ужасно много и дори понякога умират от препиване.

Въпреки трагедията, "Красное Сормово" продължава да работи и трябва да пусне подводница за 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин, така че на чистачите им се налага да работят бързо, за да може строителството да приключи. Звучи невероятно, но те успяват да изпълнят тази задача и пускат подводницата К-308 в деня на празника. По-късно, през юли, заводът завършва и строителството на К-302. К-320 "Скат", взривената подводница, отнема доста повече време: тя е изцяло почистена, получава нов реактор и е завършена през 1971 година. Служи в съветския флот до април 1990 година.

Като много съветски трагедии, експлозията в "Красное Сормово" моментално се превръща в събитие с гриф "строго секретно". Всички свидетели и чистачи трябва да подпишат документи, че няма да разкриват информация, които са валидни до 1995 година. Вестниците не пишат нищо за трагедията и дори жителите на Горки не знаят истината за нея. За да може хората да не се заразят с радиация от замърсената Волга, градските власти забраняват плуването в реката през въпросната година. Те казват, че водата е опасна заради огнище на холера, което наистина съществува онази година в Грузинската СССР и навлиза във Волга през Астрахан (1270 км югоизточно от Москва). Няма документи, обаче, които да доказват, че заразата действително е достигнала до Горки. И никой не знае колко хора са били облъчени с радиация, пренебрегвайки забраната за плуване.

Цялата тази потайност оказва влияние и върху чистачите. Когато някои от тях се разболяват тежко, лекарите не могат да им поставят диагнозата лъчева болест. Освен това техните случаи не са признати официално чак до 1996 година. Когато договорите им за конфиденциалност изтичат, те кандидатстват в администрацията на Нижегородска област, за да получат статут на почистващи работници на регионално ниво. По-късно е взето решение 18 януари да бъде честван като Деня на почистващите работници. Те започват да получават по 2000 рубли (24 евро) месечно от завода "Красное Сормово"). А към 2021 г. от тях все още живи са по-малко от 200 души: много работници умират от лъчева болест и рак. Дори и днес, някои от тях все още нямат федерален статут или дори държавни отличия.

Разказваме ви повече за Валери Легасов - съветският учен, който спаси света от Чернобил!