"Може ли някой да ми обясни защо руските апартаменти често имат множество входни врати? Току-що се преместих от общежитие в апартамент под наем, – написа неотдавна мой колега чужденец. – Тук имам три входни врати една след друга, а две от тях имат само 2 см помежду си! Дали местните все още се страхуват от мечки? Или от армията на Наполеон?"
Да чуваш зад затворените врати
Александър Кряжев / Sputnik
Уединението винаги е било проблем в Русия, страна с отколешни традиции в живота на комунални начала и на колективните решения още преди болшевишката революция. Църквата, а също и местните селски общини често са определяли правилата, с които трябва да се съобразяват техните членове, и се намесвали в частния им живот.
В съветското общество хората са започнали да се сдобиват със самостоятелни апартаменти в градовете. От средата на 1950-те години навсякъде в Съветския съюз се строят евтини жилищни сгради, наречени "хрушчовки" по името на тогавашния лидер Никита Хрушчов. И тези апартаменти са имали наистина паянтови врати, които дори не са били съвсем дървени. "Веднъж разглобих 'вратата'. Вътре имаше дървени блокове и трески, залепени за дървени листове", пише потребител в руски интернет форум. Нищо чудно, че такива врати не са били звукоизолиращи. От кухнята човек е можел да чуе почти всяка стъпка по стълбището – и обратно.
Борис Бабанов / Sputnik
Тези врати са били освен това и лошо изолирани. След известно време дървото се е свивало и започнало да става течение. Поради всички тези причини съветските граждани са били принудени да подобряват входните врати на апартаментите си с изкуствена кожа, продавана под името "дерматин", известен и като фабрикоид. С него вратите са изглеждали "по-богати" и са ставали по-дълготрайни – търсенето на нова врата в СССР е можело да продължи с месеци.
Защо са толкова дебели?
Russia Beyond
В СССР, разбира се, е имало кражби и хората са били силно загрижени, че вратите им са толкова нестабилни и могат лесно да бъдат разбити.
Е, защо тогава държавата не е осигурявала на своите граждани апартаменти, защитени от кражби? Колкото и изненадващо да изглежда за това е имало политически причини, идващи от комунистическата партия. Болшевиките са смятали, че производството и монтирането на железни врати не само ще струва скъпо, но и ще подкопае идеологическата основа на комунизма. Естествено, защо човек да има нужда от железни врати в страна, където всичко принадлежи на хората, а милицията отлично изпълнява задълженията си. А пък и какво би искал да скриеш зад железни врати? В общество с ниски нива на уединение всеки, който иска да се изолира, би привлякъл подозрения и клюки.
Прочетете още: Кое e най-хубавото от живота в Съветския съюз?
През последните години на СССР е било много популярно да се монтират дебели, често многопластови или много на брой железни врати, а освен това и да се появяват решетки на прозорците, които да защитават от влизане с взлом през прозорците. Дори и да нямаш милиони или скрити диаманти в апартамента си от 30 кв. метра, ти можеш да си поставиш внушителна врата и да се похвалиш пред съседите. Главната причина за популярността на дебелите и многопластови врати обаче, без съмнение, е психологическа – след години на несигурност зад тънките малки врати хората сега компенсират прекомерно, като монтират по няколко врати.
Защо повечето съветски врати се отворят навътре към апартамента?
Павел Лисицин / Sputnik
Има често разказван съветски мит, че повечето врати в съветските апартаменти се отварят навътре заради държавна сигурност. Твърди се, че КГБ бил искал в апартаментите лесно да може да се проникне, в случай че някой опасен човек се е заключил вътре.
Разбира се, това си е чиста измислица. Съветският КГБ е можел да влезе или да проникне във всяко жилище, ако е необходимо, без значение колко дебели са вратите или от коя страна се отварят. Истинската причина е много по-проста – стълбищата в "хрушчовките" са наистина тесни. Ако вратите се отварят навън, то пространството на стълбището трябва да бъде по-голямо. А в някои жилищни сгради вратите на съседните апартаменти са били толкова близо една до друга, че човек е можел да отвори вратата си и неволно да удари съседа си, докато той си търси ключовете за собствената си брава. Така че вратите са се отваряли навътре. А през 1990-те години много хора са ги преинсталирали, за да се отварят навън и да има повече пространство в апартамента.
Странното е, че и досега руснаците са запазили силната си привързаност към дебелите врати. "Никога няма да мога да прекарам нощта в къща с такава врата, още по-малко да оставя децата и съпругата си там. Това е 'който иска да влиза!' А човек никога не знае какво може да стане!", пише руснак в мрежата като има предвид стъклените и дървените врати, които американците поставят на къщите си. Дали той е прав? Пиши ни в коментарите!