В последния епизод на The Queen’s Gambit, най-популярния сериал на Netflix за 2020 г., шахматистката Бет Хармън пристига на турнир в Москва, където, освен нея, не участва нито една друга жена. Гласът зад кадър прави убийствена характеристика на американската шахматистка: "Единственото необикновено нещо в нея всъщност е нейният пол и дори това не е нещо уникално в Русия". След което дикторът споменава съветско-грузинската шахматистка. "Има я Нона Гаприндашвили, но тя е световен шампион при жените и никога не е играла срещу мъже".
Бет Хармън, както и цялата ѝ борба в изключително мъжкия свят на шаха в края на 1960-те години, е измислена история. За разлика от споменатата Нона Гаприндашвили. Днес тя е на 80 години и живее в Тбилиси. Именно Гаприндашвили е първата шахматистка, която става гросмайстор сред мъжете. През 1968 г., когато според сюжета се развива действието в епизода, тя не само че е "играла срещу мъже", но и вече е била над 50 шахматисти.
Дмитрий Донской/Sputnik
Когато Нона Гаприндашвили разбира, че създателите на сериала са зачеркнали многобройните ѝ успехи, тя решава да ги съди за $5 милиона. В иска ѝ се посочва, че от Netflix "са излъгали нагло и съзнателно" за постиженията ѝ "с евтината и цинична цел да подсилят драмата". Безспорно е едно нещо: постиженията на Нина Гаприндашвили са толкова много, че за тях може да се снима отделен сериал.
Момичето, което предизвиква фурор
Истинската Гаприндашвили започва да играе по турнири на 12-годишна възраст и още тогава се състезава с противоположния пол. Всъщност на първия си турнир тя попада случайно. Да играе шах я научават братята ѝ, които един след друг стават шампиоини на гр. Зугдиди в Грузия. И когато един от тях не успява да участва в един от турнирите в местния Пионерски дом заради простуда, Нона сяда на дъската вместо него.
Тя бързо матира съперника си, който е с две години по-голям от нея, и привлича вниманието на треньора Вахтанг Карселадзе – основателя на грузинската женска шахматна школа, най-силната в СССР (след години Гаприндашвили ще е част от женския олимпийски отбор по шах на СССР десет пъти и два от десет пъти целият отбор ще се състои само от грузински шахматистки).
Международна федерация по шах
Треньорът уговаря родителите да пуснат Гаприндашвили да учи в Тбилиси и на 14 г. тя се мести. На 15 я спохожда първата истинска слава. На съревнование за възрастни малкото момиче бие всички съперници един по един и става шампионка на Грузия.
През 1962 г. тя заминава за участие в международен турнир в Москва и става петата в историята на шахмата световна шампионка. "Върнах се у дома с влака. Веднага щом влязохме в Грузия, влакът започна да спира поне за две минути на всяка гара – дори там, където нямаше нужда да стои. Навсякъде имаше хора и аз ги поздравявах на перона. А когато се появих в Тбилиси, беше истинско стълпотворение. Баща ми даже си загуби обувките в тази блъсканица, когато ме посрещаше", разказва Гаприндашвили.
След като става международен гросмайстор при жените, тя си поставя цел – да победи в състезание за мъже.
Мъжете правят всичко възможно да не попаднат в един клуб с нея.
Getty Images
Гаприндашвили прекарва часове наред в тренировки и неуморна работа над различни стратегии и тактики. По тази причина я определят като универсален шахматист – тя е еднакво силна както в тактиката, така и в маневрената позиционна игра.
"Винаги е добре да се провериш в игра със силни съперници, затова започнах да играя срещу мъже, – казва тя. – Първоначално всички искаха да играят с мен до края, не се съгласяваха на реми. Според правилата по онова време игрите се отлагаха и трябваше да ги доиграваме на сутринта".
В случая не става въпрос само за спортен хъс. "Дори реми срещу жена накърняваше самочувствието на съперника, затова и се биеха с мен до последно", смята тя. Думите ѝ потвърждава и съдията първа категория и майстор на Международната шахматна федерация FIDE Мария Фомкина: "Например имаше клубове, кръстени на Гаприндашвили. Там отиваха мъжете, загубили от нея. Затова те правеха всичко възможно, за да не попаднат в редиците им: биеха се със зъби и нокти именно срещу жени".
Александър Сааков/ТАСС
Самата Гаприндашвили също винаги играе партиите си докрай, дори когато първото ѝ място в турнира е гарантирано. Това е неин принцип. Когато печели първото си световно първенство, веднага е поканена на международния шахматен турнир в Хастингс, Англия. След това поканите за различни състезания започват да валят. Тя постига целта си през 1977 г. на шампионата на САЩ в Лоун Пайн: след него Нона Гаприндашвили става първата жена, удостоена със званието международен гросмайстор при мъжете.
Суперзвезда без пари
Има една проучта снимка – Нона Гаприндашвили играе с 28 шахматисти, всичките мъже, по време на сеанс на едновременни игри в Дорсет. Годината е 1965.
Но има и още по-красноречив епизод: в Грузия при подобен сеанс тя успява да се изправи срещу цели 38 души (нормата е до 20 дъски). "Гледам – 38 млади хора седят и си казвам: 'Какво е това?'. 38! Представяте ли си колко километра трябва да се извървят? Но какво можех да направя? Не можех да кажа: 'Ставайте, не искам да играя с вас'. Но не ми беше трудно. Бързо започнах да ги бия и да освобождавам дъските".
Борис Кауфман/Sputnik
Тези случаи превръщат Гаприндашвили в шахматна звезда. В родната ѝ Грузия през 1960-те започва истински бум на женския шахмат. Момичетата пълнят шахматните секции и това носи феноменален резултат. В продължение на три десетилетия, грузинките доминират в световния шахмат. Самата Нона Гаприндашвили носи шахматната корона в продължение на 16 години и става първата носителка на женския "шахматен Оскар". Тя извоюва десет победи на Световната шахматна олимпиада като част от отбора на СССР през периода 1963-1986 година.
Но дори и тези победи не ѝ позволяват да живее нашироко. За победата в последния турнир за званието "световна шампионка" Гаприндашвили получава 900 рубли ($657 по тогавашния курс): "Получавахме заплати, които едва ни стигаха за месеца. А за победите зад граница, ако изобщо ни даваха нещо, то половината трябваше да даваме [на държавата]. Дори не можех да си позволя да събера пари за жилище, докато държавата не ми го даде". Излизането зад граница също е строго регламентирано. На действащата световна шампионка е позволено да напуска пределите на родината си не повече от два пъти годишно, макар че редовно получава персонални покани.
След разпадането на СССР тя започва да играе за Грузия и продължава да го прави и до днес. В нейна чест е построен Шахматният дворец в Тбилиси. "За мен шахматният живот не е свършил. С удоволствие приемам покани за различни турнири, но вече по правило те са за ветерани – на моята възраст няма смисъл да се състезавам с младите, не можеш да излъжеш природата", споделя тя.